Ирку́тск е град в Русия, административен център на Иркутска област и на Иркутски район. Градът е разположен на двата бряга на река Ангара на 66 km от езерото Байкал. Населението му към 2016 г. наброява 623,4 хил. души. Численность постоянного населения Иркутской области по муниципальным образованиям на начало 2016 года.
Име Градът е кръстен на името на река Иркут. Смята се, че името на реката на монголски означава „сила" или "енергия“. Географические названия Восточной Сибири: Названия на „И“
История
Основан е през 1661 г. като крепост. О предыстории иркутского осторга През 1686 г. получава статут на град. Иркутск // Большая Советская энциклопедия, 3-е изд. Още по това време Иркутск е голям търговски център, като оттук са минавали повечето кервани между Сибир и Китай. До 1700 г. в града живеят около 1000 души. Первые иркутяне: Именник первожителей Иркутска периода 1661 – 1700 годов В средата на 18 век е построен път между Москва и Иркутск. През 1764 година градът става център на новосъздадената Иркутска губерния.
В началото на 19 век в Иркутск биват изпратени в изгнание много интелектуални дейци, участници във въстанието на декабристите. Голяма част от културното наследство на Иркутск идва именно от тях. През 1879 г. в Иркутск избухва голям пожар, който изпепелява историческия център на града и разрушава около ¾ от сградите му. Въпреки това Иркутск се възстановява бързо в началото на 1880-те, когато е разцветът на златодобива в района. През 1896 г. е прокарано електричество, а през 1898 г. е построена жп гара в града, част от Транссибирската магистрала. Железопътната линия въздейства изключително благоприятно върху икономиката на града. В резултат на строителството й се образува и италиански квартал, където се заселват част от участвалите италиански гурбетчии и семействата им.Союз обречённый
По времето на Гражданската война в Русия, след Октомврийската революция, градът става сцена на ожесточени боеве между болшевики и белогвардейци. През 1920 г. тук е екзекутиран Александър Колчак, главнокомандващ антиболшевишките сили. Иркутск е бил административен център на Монголо-Бурятската автономна област в периода 1922 – 1923 г. и на Източносибирския край в периода 1930 – 1937 г., а от 1937 г. – на Иркутска област. През 1930-те години са положени основите на самолетостроенето и металургията в града. По време на Втората световна война около 20 хил. жители на Иркутск са изпратени на фронта, половината от които така и не се връщат. През 1950-те години е построено водохранилището на река Ангара, като през 1958 г. е въведена в експлоатация Иркутската ВЕЦ. По това време Иркутск бива мащабно индустриализиран. През 1986 г. градът е удостоен с ордена на Октомврийската революция. До 1990-те години Иркутск е голям промишлен център с множество развити отрасли. В последвалите години на криза, след разпадането на СССР, производството на града не се вписва добре в световния пазар и много предприятия затварят врати. Иркутск и его история Иркутск
Население Иркутск е населен основно от руснаци, но има и големи малцинства (над 1000 души) от буряти, украинци, татари, азербайджанци, киргизи, арменци, узбеки, таджики, беларуси, евреи и тувинци. Национальный состав Броят на жителите на града достига връх през 1991 г., когато те наброяват 641 000 души. Российский статистический ежегодник
Население по години 1856 Народная энциклопедия „Мой город“. Иркутск (Иркутская область) 1897 1923 1926 1939 1956 1962 24 100 51 000 87 600 108 000 250 000 314 000 385 000 1967 1973 1975 1982 1985 1989 1991 420 000 485 000 516 000 575 000 601 000 626 135 641 000 1992 1995 1996 1999 2000 2002 2004 639 000 581 000 583 000 592 000 590 000 593 604 588 500 2006 2008 2010 2012 2014 2015 2016 578 100 575 800 587 891 597 846 612 973 620 099 623 424
Климат Иркутск е разположен в зона на умереноконтинентален климат, но граничещ със субарктичен. Има студена зима и топло лято. Средната годишна температура е 1.0 °C.
Икономика
Най-развитата промишленост в Иркутск е самолетостроителната. Заводът Иркут е известен с производството си на изтребителите Су-30. Развито е машиностроенето и металургията. Градът разполага с ВЕЦ с номинална мощност от 662.4 MW. Градът е също и важен железопътен възел на Транссибирската магистрала. Разполага с две летища, едното от които е международно.
Известни личности Родени в Иркутск Александър Шеманский, оперен певец Николай Камов, авиоконструктор, създател на вертолетите „Ка“ Михаил Мил, авиоконструктор, създател на вертолетите „Ми“
Починали в Иркутск Афанасий Шчапов (1831 – 1876), историк
Побратимени градове Иркутск е побратимен с: Известия ИГЭА. 2008. No 1 (57)
Външни препратки
Администрацията на града Интерактивна карта-справочник Иркутск и околностите в старинни и съвременни фотографии
Бележки