Димитър Николов (Николич), известен като Общи, също и като Митри Николов, Дяковчанина, Македонски (Македончето) и Косовски (Косовеца)Нешев, Георги, „Волентирите на Джузепе: Българи в отрядите на Гарибалди“, София, 1988, с. 108 – 111., е български революционер.

Биография Димитър Николов е роден около 1835 година в град Дяково, (днес в Косово). Определя се по следния начин:

Едва 12-годишен заминава в Сърбия да си търси прехраната. В Сърбия остава 8 години и слугува на различни хора, след което заминава за Влашко, но се връща отново в Сърбия. Включва се в националноосвободителните борби. Доброволец в Първата българска легия в Белград (1862). След разделянето на легията отива отново във Влашко. Участва в четата на Стоян войвода, шурей на Панайот Хитов (1865).

Прехвърля се в Италия. Тук е доброволец в отряда на италианския революционер Джузепе Гарибалди (1866). Награден е с грамота. След разпускане на доброволците отива на остров Крит и взима участие в Критското въстание (1866 – 1869). Получава гръцки паспорт.

След това, през Цариград, Общи отива в Браила. Към средата на март 1869 г. е в Турну Мъгуреле, където влиза във връзка с българските емигранти, посредством Тодор Ковачев. Тодор Ковачев го изпраща в Белград с молба към Панайот Хитов да му помогне със средства, за да организира своя чета, но получава отказ. След това се включва в четата на Тодор Чипровчанина. Тодор формира чета от седем души, с която преминава границата и достига до Искър. Тук Димитър Общи, заедно с Христо Велев и Михаил Самоковеца се отлъчват, поради неподчинение на войводата Тодор. Тримата тръгват да се връщат обратно към Сърбия, но някъде около Пирот са обкръжени от турска потеря. Скоро единият избягва, а при сражението другият е тежко ранен и по негово желание Димитър Общи го доубива. Тръгва с друга малка чета, но и тя скоро се разпада (1870).

През пролетта на следната година, Димитър Общи се появява отново при Панайот Хитов. След като не намира топъл прием от Хитов, Общи отива в Букурещ и търси съдействие и помощ от Иван Кършовски. Кършовски му дава препоръчителни писма до Тодор Ковачев и Данаил Попов. Ковачев уведомява Хитов за парите, дадени от него на Общи, с които го изпраща за България.

Участие в организираното освободително движение След създаването на БРЦК от Любен Каравелов и ВРО от Васил Левски, е изпратен в Българско. Определен е за помощник на Васил Левски. Прехвърля се на юг от река Дунав и се включва в изграждането на ВРО от 1871 г.

Подтикван от амбицията си, не спазва строго организационната дисциплина, както се изисква от устава. Жадува за самостоятелност и се предлага за апостол в Македония, но Васил Левски му няма доверие и отказва. По настояването на Ловешкия частен революционен комитет му се дава свобода на действие в района на Тетевен-Орхание-София.

В този ограничен периметър крои големи планове. Организира заедно с Тетевенския частен революционен комитет Арабаконашкия обир на орханийската хазна на 22 септември 1872 г. Нападението е замислено, за да се финансира националноосвободителното движение. Макар обирът да е успешен, се превръща в провал.

Следствен е пред Софийската извънредна следствена комисия. Подведен от огромното си самомнение, иска да го отведат в Цариград, за да говори със султана. Дава показания и, навярно воден от надеждата, че ще успее да даде политически характер на процеса и намеса на Великите сили, прави сериозни разкрития. Прилага „тактиката на множеството“. Разкрива Васил Левски и комитетите в района Ловеч-Тетевен-Орхание-София. Изброява двадесет и две селища с действащи комитети или единични съмишленици и позволява на османските разследващи органи да разучат в подробности методите на работа и съобщителните мрежи на БРЦК и ВРО. Неговите показания са в основата на действията на османските власти, които нанасят сериозен удар върху ВРО.

Осъден е на смърт чрез обесване. Присъдата е изпълнена на 10 януари 1873 г. в град София.Шарова, К., БРЦК и процесът след Арабаконашкото нападение 1872 – 1873, С., 2007, с. 85 – 119.

В художествената литература В романа „Възвишение“ на Милен Русков е изграден и художествен образ на Димитър Общи. Също така в историческия роман на Стефан Дичев „За свободата. Левски“.

Бележки

Категория:Дейци на ВРО Категория:Българи-гарибалдийци Категория:Български легионери в Белград Категория:Български революционери от Македония Категория:Български хайдути от Македония Категория:Екзекутирани в Османската империя Категория:Родени в Дяково Категория:Участници в Критското въстание (1866 – 1869) Категория:Косовски българи