Социалдемокрацията е политическа идеология, която се заражда в края на XIX век от социалистическото движение. За разлика от марксизма, чиято цел е премахването на капитализма, тази цел на социалдемокрацията е преобразуването му и премахването на неговите недостатъци. Напоследък се наблюдава все повече отдалечаване на социалдемократическите партии от техните корени. Модерната социалдемократическа мисъл разглежда демократичния социализъм като един дълъг и продължителен процес на социални промени, които включва цяла система от етапи, ценности и реформистки преобразувания на обществото.
Като цяло, съвременните поддръжници на социалната демокрация проповядват следните виждания: Смесена икономическа система, съставена главно от частна собственост, но и от субсидирани или притежавани от държавата програми за образование, здравеопазване и други социални дейности. Правителствени институции, които регулират частните компании с оглед опазване интересите на работещите, консуматорите и за защита на конкуренцията. Широка система за социална защита (противодействие на бедността, помощи за безработица, развита пенсионна система). Средно до високо данъчно облагане от прогресивен тип за осигуряване на финансиране на правителствените разходи.
История Епохата на Първия интернационал (1863 – 1876) Корените на социалдемокрацията могат да бъдат проследени до 1860-те години на XIX век, когато последователно през 1864 г. е създадено Международното работническо сдружение със седалище в град Лондон, станало впоследствие известно като Първи интернационал, а на 23 май 1869 г. е създадено и Всеобщото сдружение на немските работници (на немски: Allgemeiner Deutscher Arbeiter-Verein) в Лайпциг, Кралство Саксония, от пруския евреин Фердинанд Ласал.
Спорът за реформа или революция (1889 – 1914)
Двете световни войни, Великата депресия, революции и контрареволюции (1914 – 1945)
Студената война и кейнсианството (1945 – 1979)
Отговор на неолиберализма
Икономическата криза в Западния свят от средата до края на 70-те години на XX в. водят до възход на неолиберализма и избирането на политици с неолиберални платформи като британския министър-председател Маргарет Тачър и американския президент Роналд Рейгън.
Източници