Оскар Рибейро де Алмейда Нимайер Соарес () е бразилски архитект, един от най-известните и влиятелни в света.

Произход Нимайер е едно от шестте деца на католическа фамилия от Рио де Жанейро. Баща му работи като словослагател и има графично бюро, а дядо му е съдия в бразилския върховен съд. По-късно Нимайер приема немската фамилия на предците си. Баба му и дядо му по майчина линия са членове на Бразилската комунистическа партия. В продължение на 45 години Оскар Нимайер е член на Комунистическата партия и въпреки че сам я напуска, казва през 2008 г. "Комунистите са единствените, които искат да създадат един по-добър свят" Oscar Niemeyer Приятел е на бил Фидел Кастро. Носител на Ленинска награда за мир (1963).Великият архитект Оскар Нимайер днес навършва 100 години, vesti.bg, 15.12.2007 г.

Живот и творчество През 1934 г. завършва Националното училище за изящни изкуства в Рио де Жанейро. Новата столица на Бразилия От 1957 г. се започва строителството на новата бъдеща столица на Бразилия-град Бразилия, която се започва по инициатива и с поканата на новоизбрания тогава президент на Бразилия Жуселину Кубичек. Генералния план е на Лусиу Коща, а Нимайер извършва проектирането на голяма част от знаковите сгради на столицата. По негови проекти са построени президентския дворец "Алворада", Паласт хотел, Дворец на правителството, Дворец на Върховния съд, Дворец на Националния конгрес, сградите на министерствата, Катедралата, театър, Ресторант "Национал", болница, дворец на правосъдието, министерство на отбраната, резиденция на вицепрезидента. Niemeyer's Brasilia Photo Gallery: Year of Brazil at Queens College, CUNY .

1964—1985: Военна диктатура и емиграция След военния преврат в Бразилия Нимайер живие основно във Франция, като прави кратки визити в Бразилия. Известно време прекарва и в Куба и СССР. През този период проектира и строи редица обществени сгради в Гана, Ливан, Италия, Алжир, Португалия, Франция (щаб-квартирата на Френската комунистическа партия, Сградата на управлението на фирма „Рено“ и други). През 1978 г. възглавява обществената организация "Център-Демократична Бразилия" (CEBRADE), която обединява опозиционните на военния режим интелигенция, профсъюзни и политически дейци. 1985-2012: Късни години Военната диктатура в Бразилия свършва през 1985 г и Ниммайер се връща в родината си. От 1992 г. до 1996 г е председател на Бразилската комунистическа партия, като възглавява първо нейното ортодоксално марксиско крило и след това като не се съгласява с преименуването в Социалистическа народна партия на Бразилия успява да се пребори за повторна регистрация на партията и тогава я напуска. През 1996 г. на 89 годишна възраст Нимайер построява Музея на съвременото изкуство в Нитерой.

Почетен доктор на Университета на Бразилия (1989), на Университета на Сао Пауло (1995), на Федералния университет на Минас Жерайс (1995) и на Техническия университет на Лисабон (2009).

Носител на наградата „Прицкер“ (1988) Pritzker Prize 1988., на Наградата на принца на Астурия (1989)Premio Príncipe de Asturias de las Artes 1989. и на Praemium Imperiale (2004) Praemium Imperiale Laureates Architecture 2004: Oscar Niemeyer..

Някои произведения

Източници

Външни препратки Музеят „Оскар Нимайер“ Eduardo Graça, The Last of the Modernists (Интервю с Нимайер), сп. „Метрополис“, юни 2006 арх. Лило Попов, „Оскар Нимайер, патриарх на Модернизма“, в. „Култура“, бр. 29 (2468), 27 юли 2007 Tribute to Oscar Niemeyer by Sancar Seckiner (видео)

Категория:Бразилски архитекти Категория:Архитекти модернисти Категория:Носители на награда за архитектура Прицкер Категория:Доктор хонорис кауза Категория:Носители на Ордена на Свети Григорий Велики Категория:Носители на ордена на Почетния легион Категория:Комунисти Категория:Атеисти Категория:Бразилски столетници Категория:Личности (град Бразилия) Категория:Родени в Рио де Жанейро Категория:Починали в Рио де Жанейро