Владая (, Акритас, до 1926 година Βλαδάγια, Владая) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш (Килкис) на административна област Централна Македония.
География Селото е разположено на 220 m надморска височина, на 3,5 km южно от Дойранското езеро и село Дойран (Дойрани).
История Етимология Според „Българския етимологичен речник“ името произхожа от личното име Владай, запазено в 1577 година във влахобългарска грамота – сравнимо е старополското лично име Włodау. Името е прилагателно с наставка -ja, тоест Владаева (вьсь, тоест село) или родителен падеж от Владай – сравними са сръбското местно име Владаје, румънското Vlădaia и други. Възможно е и името да е направо от женското лично име Владая, запазено във влахобългарска грамота от 1610 година.
В Османската империя В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Аврет хисаръ̀ от 1619 – 1620 година е отбелязано, че селото има 3 джизие ханета (домакинства).Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, стр. 273.
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Владя (Vladya) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) с 50 домакинства, като жителите му са 264 българи.
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Владая е село в Дойранска каза и брои 150 жители българи.
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Владая има 232 българи екзархисти и работи българско училище. В 1906-1907 година свещеник в селото е Христо Наков.Централен държавен архив, ф. 246К, оп. 10, а.е. 360 (Регистър на венчилата в с. Владая, Дойранска каза, Полянинска епархия, Солунски вилает; енорийски свещеник Христо Наков.)
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Владая са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
Владая пострадва по време на Междусъюзническата война. В Карнегиевата анкета селото е посочено като едно от 11-те български села в Дойранско, опожарени от гръцки войски.Report of the International Commission to Inquire into the Causes and Conduct of the Balkan Wars, The Carnegie Endowment for International Peace, Washington, D.C., 1914, р. 315.
В Гърция В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Владая (Владаja) има 23 къщи славяни християни. Българските му жители бягат в България по време на Междусъюзническата война и в 1913 година селото е без жители. Още след Първата световна война в селото са заселени няколко семейства гърци бежанци. По-късно са заселени още бежанци от Кавказ и Понт. В 1928 година в селото има 86 бежански семейства с 293 жители. В 1926 година селото е прекръстено на Акритас.
Църквата „Свети Георги“ от 1884 година е обявена за исторически паметник на 27 юни 1987 година. В селото има и църква „Свети Антоний“ от 1888 година.
Населението традиционно произвежда много жито и тютюн и се занимава и със скотовъдство.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Владая на 31 юли 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Крастали Κραστάλ Кокини Корфи Κόκκινη Κορφή възвишение на ЮИ над Крастали (467,4 m) Махали Μαχαλάδες Синокиес Συνοικίες местност на ЮЗ от Владая Буюкли Μπουγιουκλή Мустаки Μουστάκι местност на ЮЗ от Владая Владая Βλαντάγια Корфовуни Κορφοβούνι възвишение на ЮЗ от Владая Владайски проход Στενά Βλανταγιάς Перасмата Περάσματα проход на И от Владая
Личности Родени във Владая Вано Колев (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора и Четвърта рота на Трета солунска дружина Дино Стоянков, български революционер от ВМОРО, четник на Кимон Георгиев„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.57 Йезекиил Кефалас (р. 1938), гръцки духовник Йосиф Тошков (1903 – 1933), български комунист Кирил Митев (Митов, ? – 1913), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Трета солунска дружина, загинал в Междусъюзническата война на 18 юни 1913 година Спирос Авгитидис (1935 – 2010), гръцки политик Христов, български свещеник и революционер, деец на ВМОРО, изгорял при взрив на боеприпаси
Външни препратки Народни приказки от Владая, обнародвани от Кузман Шапкарев, 1894 г.
Бележки
Категория:Села в дем Кукуш