Moment of Glory е петнадесетият студиен албум на германската рок група „Скорпиънс“ записан в сътрудничество с Берлинския филхармоничен оркестър, издаден от „И Ем Ай Класикс“ на 19 юни 2000 г. През 1995 г. оркестърът избира „Скорпиънс“ да изпълнят кросоувър, който обединява класическа и популярна музика, а за диригент е избран Кристиян Колоновиц, въпреки водените предварителни разговори с Андрю Пауъл и Майкъл Кеймън. През 1998 г. канцлерът на Германия и приятел на Клаус Майне, Герхард Шрьодер, научава за сътрудничеството и предлага на групата то да бъде част от „Експо 2000“, което се провежда през 2000 г. в Хановер, родния град на групата и след обсъждане с филхармонията, те се съгласяват да представят проекта на това събитие.
Оркестърът изисква да работи с най-големите хитове на групата и да няма неравностойна йерархия между тях. Поради тази причина Кристиян Колоновиц аранжира няколко песни и настройва някои инструменти в необичайни гами за класическа музика, за да не изключи нито един концертиращ изпълнител. От около 30 песни само една трета са включени в записа. Записването започва през януари 2000 г. в Ебрайхсдорф, Австрия и е извършено на фрагменти. През този месец „Скорпиънс“ и диригентът записват частта на групата, докато филхармонията прави това през март в Берлин, Германия. Дзукеро, Рей Уилсън и Лин Лихти участват в албума като гост музиканти и след като и двете сесии са готови, касетите са отнесени във Виена, за да бъдат обединени, което отнема на целия процес около 12 седмици.
Moment of Glory е издаден на компактдиск и два дни по-късно е проведена репетиция, а предвиденият концертът е разпродаден. Официалното представяне се състои на 22 юни в Хановер, пред публика, съставена предимно от хора, поканени от организацията, писмена и аудиовизуална преса, посетители на изложбата и обществени и политически власти, като канцлерът Герхард Шрьодер и съпругата му. Общо 20 000 души гледат концерта на живо, докато два милиона го гледат по телевизионния канал „Цет Де Еф“ с час закъснение. Концертът е записан на видео и е издаден през декември същата година на видеокасета и дивиди.
Проектът получава различни критики, най-вече от специалисти в класическата музика. Основният въпрос е свързан с избора на „Скорпиънс“, поради историческите им неморални спорове относно текстовете на някои от песните им и противоречивите обложки на албумите им, които засягат сексуални теми. Мениджърът Елмар Вайнгартен и диригентите Клаудио Абадо и Саймън Ратъл сериозно се противопоставят на проекта. Продукцията получава смесени отзиви от специализираната преса, някои изтъкват симфоничните аранжименти и съвместната работа на двете групи, докато други изразяват обратното. Албумът дебютира под №3 в Германия и през 2000 г. е сертифициран като „златен“ за продадени повече от 150 000 бройки в страната. В други европейски страни Moment of Glory достига №1 в Португалия и №3 в Гърция, където получава съответно и „платинени“ и „златни“ сертификата. За популяризирането му са издадени три сингъла Moment of Glory, Here in My Heart и Hurricane 2000.
Описание През 1995 г. Берлинският филхармоничен оркестър започва да търси артист, с който съвместно да създаде проект и да обедини класическата музика с популярната музика, но с намерението да не бъде изместен като просто подгряваща група. Въпреки че обмислят да поканят Лайза Минели, Пол Маккартни и „Ролинг Стоунс“, филхармонията избира „Скорпиънс“, защото иска германски изпълнител с международна кариера. Дотогава германската група записва и издава само една песен с оркестрова музика, това е „мощната“ балада Lady Starlight от албума Animal Magnetism (1980), в която те включват струнна и духова част.Mineur, Matthias (2001). Animal Magnetism. EMI Records. 7243-5-35154-2-3. Цигуларят Питър Брем, представляващ концертиращите музиканти, е отговорен за събирането на някои от тях с китариста Рудолф Шенкер и вокалиста Клаус Майне. След представяне на идеята пред тях, сътрудничеството е потвърдено същата вечер. Клаус Майне коментира, че са изненадани, че един от най-важните оркестри в света ги преценява пред артисти, които вече имат опит с този тип музика, като „Пинк Флойд“ например. По-късно те постигат споразумение с „И Ем Ай Класикс“, отделът на „И Ем Ай Рекърдс“, отговарящ за класическата музика, който дава приоритет на сътрудничеството.
Първоначално считат англичанина Андрю Пауъл подходящ за диригент и аранжор, като вземат предвид кариерата му в Лондонския симфоничен оркестър и работата му с музиканти като „Алън Парсънс Проджект“ и Дейвид Гилмор. Рудолф Шенкер, Клаус Майне и мениджърът на групата Петер Аменд се срещат с Андрю Пауъл в църквата на „Исус Христос“ в Берлин, но не са доволни от аранжиментите, защото ги смятат за просто акомпанимент, въпреки това ги разглеждат като пилотен експеримент. Поради тази причина те решават да се справят без Андрю Пауъл и търсят диригент, който познава кросоувъра и избират американеца Майкъл Кеймън. Рудолф Шенкер, Клаус Майне и Матиас Ябс се срещат с него първо в Лос Анджелис и след това в дома му в Италия, вероятно през пролетта на 1997 г. Сътрудничеството между групата и филхармонията достига до знанието на Герхард Шрьодер, тогавашен министър-президент на Долна Саксония и приятел на Клаус Майне. След като става канцлер на Германия през 1998 г., той изпраща ръководителя на програмата за култура и събития Том Стромберг да предложи на Петер Аменд групата да бъде част от „Експо 2000“, което се провежда през 2000 г. в Хановер, от който град са и „Скорпиънс“. След консултация с филхармонията те решават да представят сътрудничеството в изложбата, въпреки това Клаус Майне уверява, че зад проекта не стоят никакви намерения или политически натиск.
Въпреки че Майкъл Кеймън се справя добре, той се отказва от проекта без обяснение и участва в подобно сътрудничество, разработено от „Металика“ и Симфоничния оркестър на Сан Франциско, резултатът от което е албумът S&M от 1999 г. Предвид отказа на Майкъл Кеймън, Петер Аменд предлага австриеца Кристиян Колоновиц. Освен аранжор, композитор и продуцент, Кристиян Колоновиц е почитател на популярната музика и е почитател на „Скорпиънс“. Преди да започнат подготовката за албума, „Скорпиънс“ участват във възпоменателен концерт за отбелязване на десетата годишнина от падането на Берлинската стена, проведен на 9 ноември 1999 г. пред Бранденбургската врата в Берлин. По този повод те изпълняват оркестрова версия на Wind of Change заедно със 166 виолончелисти, чийто аранжимент е дело на Кристиян Колоновиц. След това през декември 1999 г. започват първите процедури, като търсене на финансиране и персонал. От филхармонията предлагат да се работи с най-големите хитове на групата и настояват да няма „неравностойна йерархия“ между тях и германците. Рудолф Шенкер и Матиас Ябс поемат организацията на проекта, който е сложен, особено с управлението на времето.
Записване
Първи опит с Андрю Пауъл В своя официален уебсайт Андрю Пауъл разказа за част от проекта, докато все още работи по него. Британецът коментира, че първо предлагат сътрудничеството на „Ийст Уест Рекърдс“, тъй като през 1995 г. „Скорпиънс“ са част от техния каталог, но те не е проявяват интерес и затова се свързват с „И Ем Ай Класикс“. Андрю Пауъл аранжира няколко песни. Wind of Change, Send Me an Angel, Still Loving You, Lovedrive, Is There Anybody There? и Crossfire са някои от песните, които записва с Филхармонията в Берлин. Той прави и презапис със „Скорпиънс“ в „Скорпиънс Саунд Студиос“, собственост на групата. На групата не е позволено да свири в сесиите с филхармонията или да записва своята част преди оркестровите песни, така че Андрю Пауъл трябва да прави демота на „Скорпиънс“ в студиото си. Някои заглавия са миксирани в „Аби Роуд Студиос“ в Лондон.
Официален запис
Официалното записване започва на 8 януари 2000 г. в „Роберт Хефнер Тонстудио“ в Ебрайхсдорф, Австрия, защото Кристиян Колоновиц и неговият екип пребивават в тази страна. За да се ускорят нещата, те работят в съседни стаи, докато Кристиян Колоновиц пише партитурите, а програмистът Стефан Шруп ги транскрибира в цифров интерфейс за музикални инструменти, музикантите от „Скорпиънс“ записват инструменталните си партии на 24-пистов рекордер заедно със звуковия инженер Йорг Щайфанд. След като австриецът завършва партитурите, те ги преобразуват в семпли, които служат като ръководство за групата при записване. Този метод има важно значение, като им позволи да знаят кога трябва да използват електрическите китари, без да се налага да разчитат на присъствието на филхармонията в студиото. Рудолф Шенкер и Матиас Ябс имат на разположение 90 електрически и акустични китари и 6 дванадесетструнни главно от марките „Гибсън” и „Фендър”. Те се опитват да направят записа възможно „най-органичен“ с идеята да не се стига до презаписване. Въпреки че басистът Ралф Рикерман и барабанистът Джеймс Котак живеят в Лос Анджелис, те пристигат във Виена седмица по-късно. Все пак бас китарата Басът е свирена от Кен Тейлър, който поисква касетите да бъдат изпратени в дома му в Лос Анджелис, за да му служат като ръководство. И Кен Тейлър и Джеймс Котак са описани като гост музиканти в обложката на официалното издание на компактдиск.
На 14 март 2000 г. започва записът на филхармонията, който се провежда в студиото „Ен Ел Джи“ в Берлин, поради големия размер на струнната секция. Преди това функцията на студиото е, като зала за излъчване в периода на Германската демократична република и е известна със своя гигантски меден купол, който трябва да бъде премахнат поради звукоизолацията, която произвеждаше. За първи път в историята си Филхармонията работи, както рок групите – със слушалки. Преди записите филхармонията репетира всяка песен около час, а процесът отнема два дни и използват 41 микрофона, които поставят около оркестъра.
След като и двете части са готови, лентите са отнесени в студиото „Ем Джи Саунд“ във Виена, за да бъдат обединени и прехвърлени на 48-пистов рекордер при честота от 443 херца за един час. За да извлекат максимума от инструментите, касетите са записани в 5.1 съраунд звук, така че за микса трябва да намерят студио, което знае как да работи с тази технология. Изборът е за „Галакси Студиос“ в Мол, Белгия, защото звуковият инженер Роналд Прент е един от най-опитните в Европа в използването на тази аудио система. Продуциран от „Скорпиънс“ и Кристиян Колоновиц, развитието на Moment of Glory им отнема около дванадесет седмици: първо през януари и след това между март и април 2000 г.
Композиране „Материалът е аранжиран с мисълта за Берлинската филхармония. Това не са само „Скорпиънс“, които свирят със струнна секция във фонов режим... Това са мощни аранжименти, които ще ви разтърсят в лицето.“ Мнението на Клаус Майне за аранжимента на песните. Кристиян Колоновиц аранжира всички песни, задача, която в началото е трудна, защото трябва да вземе ритмите и темпото на рока и да ги смеси с инструментите на класическата музика. По време на тази трансформация композиторът работи директно с Рудолф Шенкер и Матиас Ябс, за да даде по-голяма свобода на версиите. Според музиколога Майкъл Кустодис, автор на книгата „Класическата музика днес: Търсене на следи в рок музиката“, са аранжирани общо тридесет песни. За да не бъде изключен нито един инструмент от филхармонията, някои от тях са настроени в необичайни за този вид музика гами, например концертните тимпани са интонирани на квинта. За да постигнат подходящо темпо, те използват „щракаща песен“ - нещо като метроном, записан на лента - така че и двете групи да имат общ ритъм.