Български извор

Бъ̀лгарски извòр е село в Северна България, община Тетевен, област Ловеч.

География Село Български извор се намира на около 36 km запад-югозападно от областния център град Ловеч, 13 km северно от общинския център град Тетевен и 50 km юг-югозападно от град Плевен. Разположено е в северните склонове на Васильовска планина, в малко долинно разширение на река Калник, по южния долинен склон на реката, която на около 4 km северозападно от селото се влива като десен приток в река Вит.Българска академия на науките. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“, том 4, стр. 1250, Български извор. Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2011 г. Северно от селото е изтегленият в направление запад – изток нископланински рид Гагайка. Надморската височина в центъра на селото е около 265 m. Климатът е умерено-континентален, почвите в землището са преобладаващо лесивирани и планосоли.Таксономичен списък на почвите в България според световната система на ФАО. Проф. д-р Нино Нинов. Лесивирани почви (Luvisols). „Планосоли (Planosols)“.

През Български извор минава първокласният републикански път I-4, който води на запад след връзка с автомагистрала Хемус и през село Брестница към град Ябланица, а на изток – след пътен възел с презбалканския второкласен републикански път II-35 (Плевен – Троян – Кърнаре) към град Севлиево.

Землището на село Български извор граничи със землищата на: селата Брестница и Пещерна на северозапад; селата Торос и Славщица на север; село Малка Желязна на изток; село Галата на юг; село Градежница на югозапад.Кадастрална и специализирани карти > Към карта > Търсене на обекти. Подробно търсене (област, община, населено място). Търсене, мащабиране (с мишката, например).

Етническият състав на населението на село Български извор по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:

Етнически групи Численост Дял (в %)Общо 1229 100Българи 1094 89,02Турци 6 0,49Цигани 116 9,44Други 0 0Не се самоопределят ... ...Не отговорили 9 0.73

Към 15 юни 2025 г. в село Български извор има регистрирани: 1280 души по постоянен адрес; 1265 души по настоящ адрес; 1148 души по постоянен и настоящ адрес в същото населено място.Таблица на адресно регистрираните по постоянен и по настоящ адрес лица, област Ловеч, община Тетевен. Село Български извор. Справка към 10.08.2025.

Числеността на населението на село Български извор по данните от преброяванията от 1934 г. насам се променя както следва:Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Български извор, общ. Тетевен, обл. Ловеч. Справка към 10.08.2025.

История На около 4 km северозападно от селото, в местността Припора, има останки от късноантична крепост. Най-ранното споменаване на селото в османотурски регистър е от 1430 г. под името Извор (името идва от карстовия извор в околностите му). Името и славянската топонимия в цялата околност показват, че селището е съществувало през Средновековието. Жителите му са ислямизирани; през втората половина на XIX век се заселват българи от Тетевен, село Гложене, Троян, Сопот и от Софийско. Те превръщат селото в голямо занаятчийско и търговско средище на пътя Ловеч – Орхание (Ботевград) с много хановеРечник на българския език. хан¹, хàнът, хàна, мн. хàнове и хàнища, хàна (сл. ч.), м. (перс.). Кръчма или гостилница с помещения за спане и с обор, в която отсядат пътници; странноприемница., работилници и други. Преди ислямизацията населението е изповядвало павликянство.

По време на Руско-турската война (1877 – 1878 г.) селото е опожарено. След Руско-турската война, по Берлинския договор 1878 г. селото с име Турски извор – дотогава в Османската империя, попада в Княжество България. Село Турски извор е преименувано на Български извор през 1934 г.Електронна библиотека по архивистика и документалистика. Раздел: „Книги“. Речник на имената и статута на населените места в България (1878 – 2004). Автор: Николай Мичев. БЪЛГАРСКИ ИЗВОР (Турски извор). (Справка към 11.08.2025.)

Училище в селото има от 1890 г. – помещаващо се в частна къща начално училище с едно отделение и първи учител Дако Манев. Няколко години по-късно жителите на селото построяват училищна сграда с две класни стаи. През 1913 г. се открива прогимназия, в която се обучават и ученици от съседните села. През 1936 г. училището се преструктурира в основно със седем класа: четири начални и три прогимназиални.Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Ловеч – 23, фонд 239К „Народно основно училище (НОУ) "Васил Левски" - с. Български извор, Ловешко (1890 - 1944)“; Промяна в наименованието на фондообразувателя. История на фондообразувателя Нова сграда на училището е построена през 1936 г.; през 1960 г. е направено допълнително крило с четири класни стаи. Към началото на 1980-те години училището е осмокласно, а броят на учениците е от порядъка на 140 – 150; След 1990 г. тенденцията е към намаляване броя на учениците.Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Ловеч – 23, фонд 228 „Народно основно училище (НОУ) "Васил Левски" - с. Български извор, Ловешко (1944 - )“; Промяна в наименованието на фондообразувателя. История на фондообразувателя

По непотвърдена информация, килиен учител в селото след 1878 г. е българският възрожденец Иван (Йото) Лазаревич Кифалов, родом от Тетевен.

Читалище в селото е основано през 1897 г. с име „Натанаил Охридски“ – на името на тогавашния пловдивски митрополит. Читалището развива усилена театрална дейност. Всяка седмица има литературно-музикални забави, сказки и други. Открита е читалня, която се помещава в частна къща. Всички театрални постановки и забави се осъществяват в училището. В периода на войнитеБалканска война, Междусъюзническа война и Първа световна война дейността на читалището замира. Читалището е възстановено от група младежи през декември 1924 г., през февруари 1925 г. е приет нов устав и името на читалището е променено на „Христо Ботев“. Читалищна сграда е построява през периода 1933 – 1935 г.Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Ловеч – 23, фонд 333К „Народно читалище "Христо Ботев" - с. Български извор, Ловешко (1897-1944)“; Промяна в наименованието на фондообразувателя. История на фондообразувателя

Потребителна кооперация е създадена в селото през 1927 г. под името „Турско изворска популярна банка“. Наред с основната си дейност кредитирането, банката открива магазин за стоки от първа необходимост, започва да изкупува и различни селскостопански произведения. Популярната банка с годините финансово укрепва; за свои членове приема не само жителите на селото, но и на съседните села: Малка Желязна и Славщица. През 1934 г. името на селото е променено на Български извор, самата банка е преструктурирана и преименувана във Всестранна кооперация „Извор“ – село Български извор. Тя разширява дейността си – открива още два магазина за търговия с колониални стоки и тъкани, а също така и дърводелски, шивашки, овощарски, млекарски отдели, така че цялата дейност в селото е обхваната от кооперацията.Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Ловеч – 23, фонд 303К „Потребителна кооперация "Извор" - с. Български извор, Ловешко (1927-1944)“; Промяна в наименованието на фондообразувателя. История на фондообразувателя През февруари 1972 г. кооперацията се влива в състава на Районна потребителна кооперация (РПК) – Тетевен и преустановява самостоятелната си дейност.Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Ловеч – 23, фонд 360 „Потребителна кооперация "Извор" - с. Български извор, Ловешко (1944-1972)“; История на фондообразувателя

Религии Около 40% от населението изповядва източноправославна религия, а останалите 60% се определят като помаци. Към 1893 г. в селото са живели 576 помаци, а според данни от 1881 г. броят им достига 1038.

През 2015 г. е обновен православният храм в селото, посветен на Светите братя Кирил и Методий. Освещаването на обновения храм е извършено от Ловчански митрополит Гавриил. Средствата за ремонта са предоставени от Европейския съюз.

В селото има разрушена османска джамия от 1850 г.

Обществени институции Село Български извор към 2025 г. е център на кметство Български извор.Национален статистически институт. Национален регистър на населените места. Справка за събитията за кметство Български извор.Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Ловеч, кметство Български извор.

В село Български извор към 2025 г. има: действащо читалище „Христо Ботев-1897 г.“ (с действащи самодейни колективи, библиотека от 17800 тома книги и библиотека по програма „Глобални библиотеки“.);Детайлна информация за читалище „Христо Ботев-1897 г.“, село Български извор, община Тетевен, област Ловеч.Информационна карта за 2023 г., читалище „Христо Ботев-1897 г.“, село Български извор, община Тетевен, област Ловеч. действащо общинско основно училище „Васил Левски“;Министерство на образованието и науката – Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование. Действащи институции. Основно училище "Васил Левски", село Български извор, община Тетевен, област Ловеч. православна църква „Св. св. Кирил и Методий“;Българска православна църква, Структура, Епархии, Ловчанска епархия, Храмове, Тетевенска духовна околия, с. Български извор – "Св. св. Кирил и Методий" - 26.10.1895 г. Обединено детско заведение (детска градина с ясли) Български Извор;Регистър на детските градини»Област Ловеч»Община Тетевен»Село Български извор»Обединено детско заведение Български Извор. Справка към 12.08.2025. пощенска станция.

В селото има полицейско управление и здравна служба.

Редовни събития На 12 и 13 юли се провежда съборът на селото.

Други В селото работят дървопререботвателни цехове и месокомбинат (Добревски-1). Има много кафенета, магазини и дискотека („Ерос“). Местният футболен отбор се нарича „Балкан“.Тестени и местни изделия Масарлиеви.

Личности Родени в Български извор Дачо Йотов, български революционер от ВМОРО, четник на Стефан Димитров„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.9

Починали в Български извор Йото Милкоев, български опълченец Мирчо Мирянов, български опълченец

Свързани с Български извор Асен Попаврамов, български революционер, деец на ВМРО (Иван Михайлов), изселен в с. Български извор от комунистическия режим

Външни препратки Радио и телевизия в Български извор Село Български извор – крепост Кичера , сайт Български крепости Средна Стара планина. Географска карта. Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: k-35-025-4.jpg. Актуалност 1983 г. Издание 1989 г.

Източници

Категория:Села в област Ловеч Категория:Населени места в община Тетевен