Хановерше Шпортферайн фон 1896 () или за кратко Хановер 96 () е името на германски футболен клуб от град Хановер, провинция Долна Саксония, Германия. Основан е на 12 април 1896 г. Шампион на Германия през 1938 и 1954 г., носител на купата на страната през 1992 г. Екипът на отбора е червени фланелки, черни гащета и чорапи.
Освен с футбол, клубът има подразделения за лека атлетика, гимнастика, бадминтон (един от традиционно силните отбори в Германия), тенис, тенис на маса, билярд и триатлон. Има около 10 000 членове, като 2200 от тях практикуват някои от спортовете в Хановер 96, а останалите са фенска маса, придобила статута си по новите правила на записване през последните години.
Професионалният футболен отбор представлява командитно дружество с акции, контролирано от клуба.
История 1896 – 1945 г.: От основаването до първата шампионска титла и Втората световна война
Хановер 96 е основан на 12 април 1896 г. като Хановершер Фусбал-Клуб 1896 (на български: Хановерски Футболен Клуб 1896), по предложение на Фердинанд-Вилхелм Фрике, основател на Дойчер Фау Еф 1878 Хановер (на български: Германско Футболно Обединение 1878 Хановер). В 16 часа на тази дата бивши ученици се събират близо до мястото, където днес е стадионът на Хановер 96, за да поиграят футбол. Спортът не е футболът, който всички днес познаваме, а е т.нар. разновидност „ръгби-футбол“, при която топката може да се хваща и с ръце. Не всички имена на участниците са запазени до днес, но някои от тях са Аугуст Борман, Арнолд Фоке, Фриц Хофман, Георг Киндерман, Фриц Кьолермайер, Конрад Фридрих, Вилхелм Намендорф, Аугуст Рийн, Фриц Фогелер и Ернст Вите. Именно тези момчета получават подкрепата на Фрике и на 19 април 1896 г. се провежда първа сбирка на новия клуб, на която за пръв ръководител на организацията се избира Фриц Фогелер. Първоначално намерението е било повече да се развиват спортове като атлетика и ръгби, а футболът не е бил от голямо значение до 1899 г.Chronik von Hannover 96 , aufgerufen am 12. August 2009 Повечето от членовете на Германия 1902 Хановер стават част от Хановер 96 през 1902 г., а останалите образуват Хановершер Балшпилферайн (на български: Хановерско Обединение за Игра с топка). През 1913 г. те се обединили с Балферайн 1898 Хановера (основан през 1905 г. след обединението на Фусбалферайн Хановера 1898, Хановер и Хановершер Бе Фау), за да се получи Хановершер Шпортферайн 1896. Отборът играе срещите си на хановерския колодрум и това продължава и след края на Втората световна война.
Цветовете на Хановер 96 са черно-бяло-зелено, но играчите в началото играят в синьо, докато Балшпилферайн носят червени екипи. Новообединеният тим запазва черно-бяло-зеленото като клубни цветове, но избрат екипите, с които играят да бъдат червени, като по този начин получили прякора си „Ди Ротен“ (на български: „Червените“). Едва третият екип на отбора е в официалните цветове на клуба. Разминаването между клубните цветове и цветовете на екипите датира от началните години на отбора, когато малко необяснимо местният футболен съюз забранява на членовете си да играят в цветовете на своите емблеми.
Клубът редовно участва в националните елиминации през ранните години на ХХ век, но така и не успява да преодолее Айнтрахт Брауншвайг, като по този начин се създава съперничество, което продължава и до днес. След тези начални години Хановер 96 запазва постоянство и продължава с изявите си на национално ниво през 20-те години на миналия век.
По време на Третия райх германският футбол се преорганизира в 16 висши дивизии (гаулиги) на регионален принцип през 1933 г., а Хановер 96 става част от Гаулига Долна Саксония. Професионалният треньор по футбол Роберт Фукс е назначен да тренира „червените“ от Хановер през 1932 г., като ангажиментите му продължават цели 16 години, макар и с някои прекъсвания. Отборът участва във финалния турнир на страната за определяне на шампион през 1935 г., като следващата година изпраща футболисти в германския национален отбор – Едмунд Малеки и Фриц Дайке. Печелят първия си национален шампионат през 1938 г., което е и една от най-големите изненади в историята на германския футбол, след победа над Шалке 04 – доминираща футболна сила в Германия за времето си. На полуфинала в Дрезден е победен съставът на Хамбург след продължения (3:2). Финалната среща с „кралскосините“ е в Берлин на 23 юни 1938 г. Пред повече от 90 000 зрители двата отбора завършват при 3:3, преиграването на 3 юли 1938 г. е изключително драматично, а Хановер 96 надделяват с 4:3 след продължения на препълнения от 94 000 любители на футбола Олимпийски стадион. Съперниците провеждат и двете срещи в един и същи състав, а единадесеторката за хановерци еBericht ber die deutsche Meisterschaft 1938 , aufgerufen am 12. August 2009: Лудвих Притцер – Хелмут Сийферт, Вили Петцолд – Йоханес Йакобс, Ернст Дайке, Лудвих Менер – Едмунд Малеки, Лудвих Пьолер, Ерих Менг, Петер Лай – Рихерд Менг. През 1942 г., отборът се мести в новосформираната Гаулига Брауншвайг-Южен Хановер.
1945 – 1963 г.: От края на Втората световна война до създаването на Бундеслигата Както повечето германски организации отборът е разпуснат след Втората световна война от окупационните войски на Съюзниците. Формирова се сборна формация от местни футболисти през август 1945 г., а месец по-късно смесена група от бивши играчи на Хановер 96 и Арминия Хановер играе първи следвоенен двубой срещу британски военен тим. Хановер 96 по-късно формално се преосновава на 11 ноември 1945 г. като Хановершер Ес Фау (на български: Хановерско Спортно Обединение), преди да си възвърне традиционното име на 27 април 1946 г.
Клубът продължава да играе през 1947 г. в първодивизионната Оберлига Север и изпада, но бързо се връща елитния статус през 1949 г., след като Холщайн Кил е изключен. Следващото появяване на Хановер 96 на национален финал идва през 1954 г. под ръководството на Хелмут Кронсбайн (старши треньор от 1952 г.), побеждавайки Кайзерслаутерн с убедителното 5:1, като в състава на отбора от Пфалц играят петима играчи от националния отбор на Германия, които по-късно същата година ще спечелят първата световна титла за страната си при изненадващата победа над Унгария, известна като „Чудото от Берн“. При това успехът е постигнат с неизвестни за времето си играчи, без нито един национален състезател, с летящ старт от 11 поредни победи в Оберлига Север, довело ги до званието шампион на Северна Германия. Във финалната фаза на първенството са преодолени Берлин 92 и Щутгарт, за да се достигне до сблъсъка с Кайзерслаутерн. Датата е 23 май 1954 г. На хамбургския Фолкспаркщадион 80 000 зрители очакват „Гордостта на Пфалц“ с лекота да победи Хановер 96. След 1:1 на почивката обаче Хановер 96 разгромява „червените дяволи“ с 5:1 и става за втори път първенец на Германия.
Единадесеторката на Хановер 96: Ханс Кремер – Хелмут Герушке, Ханес Кирк – Вернер Мюлер, Хайнц Боте, Ролф Герке – Хайнц Вевецер, Ролф Пец, Ханес Ткоц, Клеменс Циелински, Хелмут Крул. Герке играе на мястото на контузения Вили Хундертмарк, който преди това е титуляр.
Следващата година отборът завършва на пето място в Оберлига Север, а през 1956 г. отново е на финал на първенството, но този път няма шанс срещу Кайзерслаутерн, Шалке 04 и Карлсруе и отпада. Това е последното участие на долносаксонци във финален турнир. Те вече не играят на градския колодрум, който е разрушен през 1959 г., а на Айленридещадион.
1963 – 1996 г.: От началото на Бундеслигата до изпадането в Регионалната лига Статистика Бундеслига 1963 – 1996 Сезон Дивизия Място ГР Точки 1963/64 РЛ С 2 78:27 49 1964/65 1. БЛ 5 48:42 33 1965/66 1. БЛ 12 59:57 30 1966/67 1. БЛ 9 40:46 34 1967/68 1. БЛ 10 48:52 34 1968/69 1. БЛ 11 47:45 32 1969/70 1. БЛ 13 49:61 30 1970/71 1. БЛ 9 53:49 33 1971/72 1. БЛ 16 54:69 23 1972/73 1. БЛ 16 49:65 26 1973/74 1. БЛ 18 50:66 22 1974/75 2. БЛ С 1 93:39 54 1975/76 1. БЛ 16 48:60 27 1976/77 2. БЛ С 5 73:48 43 1977/78 2. БЛ С 5 68:57 43 1978/79 2. БЛ С 15 57:68 34 1979/80 2. БЛ С 3 70:38 52 1980/81 2. БЛ С 4 88:49 56 1981/82 2. БЛ 5 72:52 45 1982/83 2. БЛ 12 70:72 36 1983/84 2. БЛ 14 54:69 32 1984/85 2. БЛ 2 79:58 50 1985/86 1. БЛ 18 43:92 18 1986/87 2. БЛ 1 86:48 56 1987/88 1. БЛ 10 59:60 31 1988/89 1. БЛ 18 36:71 19 1989/90 2. БЛ 8 53:43 38 1990/91 2. БЛ 10 49:49 38 1991/92 2. БЛ 5 34:37 34 1992/93 2. БЛ 9 60:60 48 1993/94 2. БЛ 12 49:46 37 1994/95 2. БЛ 12 52:50 31 1995/96 2. БЛ 16 38:48 37 Зелен фон: Класиране Червен фон: Изпадане През 1963 г. започва съществуването си Бундеслигата, новата професионална футболна лига на Германия. Тя включва шестнадест от най-добрите отбори на страната. Заявлението за служебно класиране на Хановер 96 в Първа Бундеслига е отказано. Критерии за участие са спортното класиране, финансовата ситуация и историческите успехи на клубовете. Тук при директното сравнение със съседите от Айнтрахт Брауншвайг Хановер 96 губи с малко и това още повече засилва враждата между привържениците на двата тима. Хановер 96 е определен да играе в Регионална лига Север през този сезон, но се класира отново за най-висшото стъпало на германския футбол през следващата година. Това се посреща добре от местните привърженици, като мачовете на отбора се радват на рекордна посещаемост в цялото първенство, възлизаща средно на 46 000 зрители на мач в Нидерзаксенщадион.
„96“ играе в Първа Бундеслига за десетилетие, докато накрая изпадат във Втора Бундеслига Север за сезона 1974/75. През този период най-добрият играч на отбора е вратарят Хорст Подласли, който изиграва 187 мача за „червените“. За треньор отново е върнат Хелмут Кронсбайн, само за да бъде освободен през 1966 г. Връщат се веднага в първа лига под наставленията на Кронсбайн, но отново изпадат през 1975/76, за да прекарат седемнадесет от следващите двадесет години във втората дивизия. Хановер 96 показва непостоянство, но не се стига нито до класиране в Първа Бундеслига, нито до изпадане. От треньорите личат имената на Дитхелм Фернер (1979 – 82 г.) и отново Хелмут Кронсбайн (за четвърти! път). По-известни футболисти са Дитер Шатцшнайдер (най-успешният реализатор в историята на германската втора лига), вратарят Юрген Рюнио и халфът Бернд Дирсен.
Едва при Вернер Бискуп, който изгражда млад отбор, връщането в Първа Бундеслига се превръща в реалност, само за да се стигне до последното място в последвалия сезон. Отново целта е промоция за кампанията 1986/87 и момчетата на треньора Юрген Велинг правят всичко възможно за това – след 3 поредни победи вначалото, за домакинството срещу Улм 1846 идват 40 000 зрители – нещо необичайно за 80-те години, когато се отбелязва спад в посещаемостта на срещите в Германия. Футболната треска превзема Хановер, в резултат на което клубът отново се изкачва във висшия германски ешелон. Този път до изпадане не се стига, а комфортното десето място им дава право на ново участие. Нещо повече – победата на Хановер 96 над Байерн Мюнхен през пролетта дава сребърната салатиера на съседите от Вердер Бремен. Добрите впечатления от това представяне са помрачени от ново изпадане.
За отбелязване е представянето на полузащитника Карстен Зурман, който от 1980 до 1992 г. играе за Хановер 96, а повечето време е капитан на отбора. От 1989 до 1996 г. хановерци играят във втора лига.