Отля или понякога книжовно Хотля (; ) е село в Северна Македония, в община Липково.
География Отля е разположено в западните поли на Скопска Църна гора в областта Жеглигово на десния бряг на Липковската река срещу общинския център Липково. Селото е от сбит тип.
История Според местни предания първоначално селото се е намирало над днешното си местоположение, в местността Селище. След чумна епидемия оцелелите жители основали селото на ново място, под старото. Към тях се присъединяват православни, а по-късно и мюсюлмански преселници. Според Йован Трифуноски през втората половина на XVIII век предците на местните родове Гаджот и Студенци приемат исляма. В края на XVIII век в селото се заселва албанският род Острец от племето Бериша, който се смята за най-старият преселен в Отля мюсюлмански род. Последван е от рода Ибралар от племето Гаш, Абазолар, Ахметалар, Плюскалар, Дайколар, Крачул и Курталар от племето Краснич, Муратови от Бериша. Последни, около средата на XIX век, от Северна Албания в Отля се заселва родът Аличко от племето Краснич.Трифуноски, Јован. Кумановско-Прешевска Црна Гора, Српски етнографски зборник, Београд 1951, с. 132-134.
В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Българска Морава отбелязва Хотля като българско село.Croquis des westlischen Gebietes der Bulgarischen Morava von J.G. von Hahn und A Sach. Deukschriften der k Akad. d Wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861. В края на XIX век Отля е предимно албанско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Отля е село, населявано от 40 жители българи християни, 250 арнаути мохамедани и 200 цигани.
Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 18 сръбски патриаршистки къщи.Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Отле има 200 християни – българи патриаршисти сърбомани.
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Отле е част от Матеишка община в Кумановска околия и има 910 жители.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 31.
През 40-те години на ХХ век в селото живеят 19 рода, разпределени в 160 къщи.Трифуноски, Јован. Кумановско-Прешевска Црна Гора, Српски етнографски зборник, Београд 1951, с. 132.
Според преброяването от 2002 година селото има 3148 жители.
Националност Всичко северномакедонци 3 албанци 3137 турци 0 роми 0 власи 0 сърби 0 бошняци 0 други 8
Личности Родени в Отля Мула Дула (Абдула Ебиби, 1904 – 1944), албански революционер Сульо Отля (Сюлейман Асип, 1875 – 1947), албански революционер Тодор Кръстев – Алгунски (Тодор Крстић-Алгуњски), сърбомански четнически войвода Хисни Шакири (р. 1949), албански революционер, командир на АНО, по-късно политик
Бележки
Категория:Села в община Липково