Зубовце или Зубовци (среща се и книжовната форма Зъбовци, изписвана до 1945 Зѫбовци, (; , Зубоци) е село в Северна Македония, център на община Врабчище.

География Селото е разположено на 4 километра северно от Гостивар в източното подножие на планината Шар.

Селото е разположено по протежение на Зубовски Поток на надморска височина от 556 метра. Селото има три основни водоизточника: „Захарски“, „Калапетроец“ и „Лапнимушица“. Площта на селото е доста голяма. Нивите са разположени в източната равнинна част като: Долен Чес, Капркойца, Кръш, Мал П'т, Чапрага, Дапче, Дренец, Кобел, Манастирско, Под лаг, Кара Зела, Голема нива, Клукоо, Лазец, Крило, Бунарце, Цигалче, Орашлика, Крепи Куќица, Пскърсник и Калишаноец. Ливадите са разположени на местата: „Слатина и Ливадже“, а горите са в местността „Костур-Самар“ над селото. „Трифуновски, Йован Ф. (1976) (на френски език). Полог (Etudes Anthropogeographiques) (1 издание). Белград: Сръбска академия на науките и изкуствата.

История

През 1868 година свещеникът Георгие от Зубовци е спомоществувател за изданието на „Поучително евангелие“ на Софроний Врачански.Поучително евангеліе за сичкитѣ недѣли презъ годината, за господскитѣ и богородични праздницы и за по-големытѣ святіи. Събралъ от славянски и от грьчески Софроній, епископъ Врачанский, родомъ котленецъ, и съчинил на българскій язик в 1806, въ Бѣлградъ, 1868. Имената на родолюбивите спомоществователи на Софронието.

В края на XIX век Зубовце е българско село в Гостиварска нахия на Тетовска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Зубовци има 720 жители българи християни.

Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 50 от 100 къщи в селото през 1889 година признават Цариградската патриаршия. Между 1896 – 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.

В селото съществува българско училище. През учебната 1899/1900 година българското училище се посещава от общо 62 ученици, от които 12 ученички и 50 ученици с 1 учител.

Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 42 сръбски патриаршистки къщи.Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив. Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Зубовци има 416 българи екзархисти и 336 българи патриаршисти сърбомани и в селото работят българско и сръбско училище.

При избухването на Балканската война 8 души от Зубовци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

В 1913 година селото попада в Сърбия. По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Зубовци е център на община от четири села в Гостиварска околия на Тетовски окръг и има 691 жители.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 99.

Според Афанасий Селишчев в 1929 година Зубовце е център на община от 4 села в Горноположкия срез и има 109 къщи със 705 жители българи.Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии, София, 1929, стр. 25.

Според преброяването от 2002 година селото има 762 жители.Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови .

Националност Всичко македонци 478 албанци 223 турци 58 роми 0 власи 0 сърби 2 бошняци 0 други 1

Личности Родени в Зубовце Аврам Симов Мойсов, македоно-одрински опълченец; 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 20. IX. 1912 г. – неизвестно Александар Настески (р. 1948), художник от Северна Македония Георги Кипров Попов, македоно-одрински опълченец 21-годишен; хлебар; II отделение; 1-ва рота на 2-ра Скопска дружина; 23. IX. 1912 г. – неизвестно Иван Илиев Богоев, македоно-одрински опълченец; 1-ва рота на 2-ра Скопска дружина; 1. X. 1912 г. – неизвестно Йосиф Мартинов Стефанов, македоно-одрински опълченец; 1-ва рота на 2-ра Скопска дружина; 1. X. 1912 г. – неизвестно Миле Николов Иванов (1883-?), 25-годишен македоно-одрински опълченец, IV отделение; 1-ва рота на 2-ра Скопска дружина 1. X. 1912 г. – неизвестно; ранен на 17. VI. 1913 г.; орден „За храброст“ IV степен На 23 март 1943 като жител на Скопие подава молба за българска народна пенсия; молбата е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.

Найдо Милошов (1881 – 3.XI.1907), български революционер от ВМОРО от 1901 година, четник на Иван Наумов Алябака„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52-53, убит от башибозук при Опила Найдо Стоянов Иванов, македоно-одрински опълченец 30-годишен; бозаджия; II отделение; 1-ва рота на 2-а Скопска дружина; 18. IX. 1912 г. – 26.I.1913 г. убит Светозар Илиев Йосифов, 20-годишен македоно-одрински опълченец; бозаджия; IV отделение; 1-ва рота на 2-а Скопска дружина; 1. X. 1912 г. – неизвестно Тане Павлев, 22-годишен македоно-одрински опълченец;шивач; 1-ва рота на 11-а Серска дружина; 28. X. 1912 г. – 10. VIII. 1913 г. Томе Серафимовски (1935 – 2016), скулптор от Северна Македония, академик

Галерия

Бележки

Категория:Села в община Врабчище