Върбен (; , Върбени) е село в Северна Македония, в община Маврово и Ростуше.
География Върбен е разположено в областта Горна Река високо в южните поли на Ничпурската планина на приток на Мавровската река.
История
Върбен (Virbjeni) е засвидетелствано в османски дефтер от 1467 година като село в зиамета Река под властта на Карагьоз бей. Селото има 9 домакинства и антропонимията е албано-славянска - албански лични имена и фамилни имена на -ичи, като Ндрец Лазаревичи или фамилията Танушовичи, която е производна на албанското лично име Тануш.
В началото на XIX век Върбен, подобно на останалите села в Горна река е в активен процес на албанизация. В 1852 година жители на Върбен подкрепят издаването на „Утешение грешним“ на Кирил Пейчинович, а в 1844 година Силян и Търпо от Върбен подкрепят финансово издаването на „Первоначална наука за должностите на человека“.Селищев А.М. „Славянское население в Албании“, София, 1931, стр. 13.
В края на XIX век Върбен е разделено в конфесионално отношение албанско село в Реканска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Върбен (Varbène) е посочено като село с 300 домакинства, като жителите му са 310 албанци мюсюлмани и 450 албанци православни. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Върбен има 300 жители арнаути християни и 360 арнаути мохамедани.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Върбен е чисто албанско, но смесено православно-мюсюлманско село в Реканската каза на Дебърския санджак с 129 къщи.
В църквата „Свети Никола“ във Върбен работи Йосиф Мажовски, както се разбира от надписа в храма: „Жівописецъ Смиреніи Іѡсифъ Радиѡновичъ ѿ Мала река с. Лазарополе“. В църквата работи и Данаил Несторов.
Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година във Върбен има 63 сръбски къщи.Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Върбел се състои от 384 албанци. Вестник „Дебърски глас“ в 1909 година нарича Върбен „християнско арнаутско село“, в което живее Уста Раде (? – 1909), който се ползвал с голямо уважение от екзарх Йосиф I Български.Дебърски глас, година 1, брой 1, 5 април 1909, стр.2.
Албанците християни са привлечени от сръбската пропаганда и според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година във Върбен има 150 албански патриаршистки къщи. В селото има сръбско училище с 1 учител, но без ученици.Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
След Междусъюзническата война селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Върбен като албанско село.Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
Според преброяването от 2002 година селото има 142 жители.
Националност Всичко северномакедонци 135 албанци 7 турци 0 роми 0 власи 0 сърби 0 бошняци 0 други 0
Личности Родени във Върбен Светослав Симеонов Тръпков (1883 – ?), български адвокат, общественик и военен деец Паскал Сотировски (1927 – 2003), учен от Северна Македония, астрофизик Селвие Салиу (р. 1970), северномакедонски политик, депутат от ДСИ
Бележки
Категория:Села в община Маврово и Ростуше