Долно Мелничани (; ) е село в Северна Македония, в община Вапа (Център Жупа).
География Селото е разположено в областта Мала река в северните склонове на планината Стогово.
История
Долно Мелничани (Dolni Menliçani)) е засвидетелствано в османски дефтер от 1467 година като село в зиамета Река под властта на Карагьоз бей. Селото има 5 домакинства и антропонимията е славянска.
В XIX век Долно Мелничани е българско село в Реканска каза на Османската империя. Църквата „Въведение Богородично“ е от XIX век. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Долно Мелниче (Melnitché dolno) е посочено като село с 50 домакинства, като жителите му са 164 българи.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Долно Мелничани има 250 жители българи християни.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Долно Мелничане е чисто българско село в Реканската каза на Дебърския санджак с 35 къщи.
Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Долне Мелничани има 38 сръбски къщи.Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Долно Мелничани има 280 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.
На 1 ноември 1910 година сръбският владика Варнава Дебърски се опитва да посети Долно Мелничани, за да служи на храмовия празник Свети Безсребреници Козма и Дамян, но селяните не му позволяват. Вместо това службата е извършена от българския митрополит Козма Дебърски.Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 2.
Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Долно Мелничани има 33 български екзархийски и 12 патриаршистки къщи (от 1905 г.). В селото работи сръбско училище с 1 учител и 9 ученици.Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
В 1915 година, по време на Първата световна война, селото е анексирано от Царство България. Към 1 март 1916 година Долно Мелничане е част от Раичката община на българската Дебърска околия.
Според преброяването от 2002 година селото има 11 жители македонци.
Личности Родени в Долно Мелничани Лука Апостолов Андонов, македоно-одрински опълченец, (19) 22-годишен, 2 рота на 1 дебърска дружина Носител на орден „За храброст“ III степен от Първата световна война.ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 592; ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 604
Бележки
Категория:Села в община Вапа