Ра̀йчица (; ) е село в Северна Македония, в община Дебър.
География Селото е разположено в областта Горни Дебър в Дебърското поле. Землището му граничи с това на Дебър на запад, Елевци на север, Горно Косоврасти на изток и Горенци на юг. През селото преминават дълбоко врязани потоци - трапои.
Райчица е село от ръзпръснат тип. Махалите му са: Радовци или Долно маало, Райчица (Раички) или Средно маало и Влаовци или Горно маало. В Долната махала на Райчица е разположен манастирът „Свети Георги“, обновен в 1999 година.
История Според народното предание средната махала и съответно и цялото село получава името си от личното име Райче (Райко), който с брат си Радо основава селото. Махалата Радовци е кръстена на Радо, а Влаовци на някой влах скотовъдец. В Преспа има село Райца, а в Кратовско - Райчани.
В Бигорския поменик селото е споменато като Радичица, а по-късно като Раичица.
Църквата „Света Варвара“ в махалата Раички (Средната махала) е от 1597 година. В XIX век Райчица е българско село в Дебърска каза на Османската империя. Църквата „Свети Атанасий“ в Горната махала е от средата на XIX век. В поменик от 1840 година Радовци е отбелязано като отделно село.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Райчица има 660 жители българи християни. На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Райчица е чисто българско село в Дебърската каза на Дебърския санджак с 62 къщи.
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Райчица има 496 българи екзархисти и функционира българско училище. Арсени Алексиев пише в 1908 година, че селото наброява около 80 чисто български къщи.Алексиев, Арсени. Етнографски бележки за поляните, мияците и бърсяците, Сборник за народни умотворения и народопис. Издава Българската академия на науките, книга ХХХ, София, 1914, с. 8.
Преди 1913 година около 20 семейства от селото се преселват в Лом.Хаџи-Васиљевић, Јован. Град Дебар у време ослобођења, Браство, Књига 51, Београд 1940, с. 182. Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Райчица има 45 български екзархийски къщи.Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
В 1915 година, по време на Първата световна война, селото е анексирано от Царство България. Към 1 март 1916 година Райчица е център на Раичката община на българската Дебърска околия. Броят на жителите на селото е 257.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 54.
Според преброяването от 2002 година селото има 131 жители.
Националност Всичко македонци 42 албанци 72 турци 1 роми 0 власи 0 сърби 0 бошняци 0 други 16
Личности Родени в Райчица Алексий Зографски, български учител, възрожденец Васил (Филко) Апостолов, емигрант в Ново село, Видинско, доброволец в Сръбско-българската война Никола Хаджиев (? – 1906), български революционер Серафим Апостолов, български опълченец, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г. в София Силко Цветков (1875 – 1951), български революционер Тришо Стояновски (р.1938), поет и писател от Северна Македония
Бележки
Категория:Села в община Дебър