Коджаджик (; ; ) е село в Северна Македония, в община Вапа (Център Жупа).
География Селото е разположено в областта Жупа, в западните склонове на планината Стогово.
История В местността Аджи Чорме Мехмети, на около 2 километра северозападно от селото, са открити останки от желязната епоха.
Името на града преди Османска империя завоевание през 1448 или 1449 г. е било Светиград. Смята се, че името Коджаджик произлиза от „Коджадженк“, което означава голямата битка, защото войната между Скендербег и Османска империя се е състояла извън замъка.Włodzimierz, Pianka (1970). Toponomastikata na Ohridsko-Prespanskiot bazen. Institut za makedonski jazik "Krste Misirkov". s. 43. "Коџаџик е село и најбогата историја во овој крај. Тука била некогашна Турска тврдина која постоела пред крајот на I пол. од XV в. (Радониќ, Скендербег, 243). Кај Смиљаниќ (с.66) и Хаџи Васиљевиќ (Г. Дебар, 141) е запишано предание за битка меѓу Скендербег и Турците, со која е поврзана народната етимологија на селото (од "kocacenk" -Коџаџик, на Турски: голема битка)."Some sources refer to the siege occurring in 1449. Most original documents, however, only refer to it happening in 1448. See: Schmitt p. 93.
Според Османските записи на Тахрир Дефтер от 1520-1530 г. в Коджаджик не е имало мюсюлмани освен имама, а цялото население, с изключение на имама, е било немюсюлманско (гебран).367 NUMARALI MUHÂSEBE-İ VİLÂYET-İ RÛM-İLİ DEFTERİ İLE 94 ve 1078 NUMARALI AVLONYA LİVÂSI TAHRÎR DEFTERLERİ (926-1520/937-1530) "In the 1520 and 1530 year tahrir: Dizdār, nefer 1 Kethudā, nefer 1 İmām, nefer 1 Merdān-ı kal‘a, neferan 28 Kurā 16 Mezra‘a 1 Hāne-i müslim 1 Mücerred-i müslim 1 Hāne-i gebrān (Christian) 635 Mücerred-i gebrān 67 Bīve 26 Hāsıl 47.035 According to the Tahrir defter, Kocacık and its villages were in 1530 1-Kocacık kl. 2- Gorenci 3-Pariş 4-Boroşiniçe 5-Çirnibok 6-Yukarı Papranik 7-Aşağı Papranik 8-Koçişte 9-Breştani 10-Novak 11-Aşağı Elişiçe 12-Gorna Elişiçe 13-Osolniçe 14-Porovalenik 15-Vilasik 16-Tırnovnik"
В 1582 година Коджаджик е крепост в Дебърска каза. Жителите на село Янбория в нахията Жупа са задължени всяка година да доставят 1000 дъски и 50 греди за крепостта Коджаджик.Соколоски, Методија. Дервенџиството во Охридскиот санџак во втoрата половина од XVI век. Годишен зборник на Филозофскиот факултет 19, 1967, с. 173, 196.
В XIX век Коджаджик е голямо турско село в Дебърска каза на Османската империя. По произход от Коджаджик е Али Ръза ефенди, бащата на турския политик Мустафа Кемал Ататюрк. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Коджеджик е посочено като село с 500 домакинства, като жителите му са 865 турци и 218 българи.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Коджаджик има 1250 жители турци. Според него
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Коджаджик е чисто турско село в Дебърската каза на Дебърския санджак с 580 къщи.
Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Коджаджик-Елевци има 19 български екзархийски и 120 турски къщи.Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2
В 1915 година, по време на Първата световна война, селото е анексирано от Царство България. Към 1 март 1916 година Свѣтоградъ (Коджаджикъ) е част от Светоградската община на българската Дебърска околия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Коджаджик като смесено българо-турско село.Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929
Според преброяването от 2002 година селото има 275 жители турци. Местното население принадлежи към групата торбеш.
Бележки
Категория:Села в община Вапа