Ябланица (; ) е село в Северна Македония, в община Струга.

География Селото е разположено в областта Дримкол в прохода между планината Ябланица от юг и Радук от север.

История

В XIX век Ябланица е българо-помашко село в Дебърска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Ябланица (Yablanitza) е посочено като село със 120 домакинства, като жителите му са 18 помаци и 348 българи.

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Ябланица има 850 жители българи християни и 110 българи мохамедани.

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Ябланица е смесено село българи, помаци, албанци и турци в Дебърската каза на Дебърския санджак със 137 къщи.

По-голямата част от християнското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Ябланица има 64 сръбски къщи.Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ябланица има 832 българи екзархисти и 160 българи патриаршисти сърбомани и функционират българско и сръбско училище.

Към 1910 година селото брои над 150 къщи, от които десетина помашки, 57 сърбомански и останалите български.Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 3. Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Ябланица има 85 български екзархийски, 47 патриаршистки и 21 помашки къщи. В селото работи сръбско училище с 1 учител и 11 ученици.Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.

При избухването на Балканската война в 1912 година 64 души от Ябланица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

Според преброяването от 2002 година селото има 553 жители.

Националност Всичко северномакедонци 545 албанци 0 турци 0 роми 0 власи 0 сърби 1 бошняци 0 други 7

Църкви и параклиси

В селото има няколко църкви и параклиси. „Свети Илия“ е изградена в 1886 година и преосветена от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски в 1996 година, не е изписана. „Света Богородица Пречиста“ е изградена в 1976 година и осветена в 1978 година от митрополит Ангеларий Дебърско-Кичевски. Също не е изписана, но иконите в нея са от 1845 година, изработени от Дичо Зограф и други зографи, което потвърждава, че е градена върху по-стара църква. „Свети Мина, Виктор и Викентий“ е изградена в 1975 година, а осветена на 24 ноември 2001 година от владиката Тимотей. Не е изписана, а иконите на иконостаса са от 1826 година, което също показва, че и тя е градена върху по-стара църква. На 17 юни 2003 година митрополит Тимотей поставя темелния камък на църквата „Преполвение“. Манастирът „Свети Илия“ е изграден в 1954 година.

Параклисът „Света Петка“, е изграден в 2002 година, параклисът „Свети Никола“ – в 1996 година, параклисът „Света Петка“ – в 1994 година и параклисът „Света Неделя“ – в 1997 година.

Ябланица е едно от селата от Дримкол с много известни строители. Най-значим е първомайстор Иван (II половина на ХVІІІ век – 1850). Негово дело от началото на ХІХ век е прословутия Шпилски мост до Дебър, северното жилищно крило на Бигорския манастир (1814), жилищните корпуси на Кичевския манастир (18420 – 1843). Известен строител е и уста Стоян който между 1832 и 1838 година строи църквата „Свети Георги“ и високия ѝ дворен зид в Лазарополе, Мала река. По-късно в 1867 година синът му Ильо Стоянов издига и нейната камбанария. Майстор Велко Кръстев Йованов е създал в 1866 година църквата „Свети Георги“ и нейната камбанария в село Орешец, Белоградчишко. По време на Първата световна война майстор Стойко Леков, заедно със сина си Аврам, издига храма „Свети Атанасий“ в село Радиовце, Тетовско (1917).

Личности

Родени в Ябланица Аврам Стойков Леков, строител, автор на църквата „Свети Атанасий“ в Радиовце, 1919 г. Богдан Алексиев (Алексов), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 1 дебърска дружина Васил Велев (Вельов) Спасов, македоно-одрински опълченец, 34-годишен, 4 рота на 1 дебърска дружина Загинал през Първата световна война.ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 478, л. 16, 17 Велко Кръстев Йованов, майстор строител Витомир Долински (р. 1961), писател от Северна Македония Глигор Алексов, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, каменоделец, основно образование, 1 дебърска дружина Димитър Домазетов (1865 – 1903), деец на ВМОРО Добре Ставрески (1933 - 1994), певец от Република Македония Доне, български революционер, член на Ябланишкия комитет на ВМОРО Евто Велов, строител, автор на Часовниковата кула в Чупрене, 1899 г. Ильо Наумов, български революционер, деец на ВМОРО Наум Пейчинов (1880 - 1913), български свещеник и революционер, деец на ВМОРО Петко Домазетовски (р. 1935), северномакедонски фолклорист и писател Спасе, български революционер, член на Ябланишкия комитет на ВМОРО, убит в 1913 година от сърбите Цветко Стоянов (1872 – ?), български революционер

Други Александър Гюрчинов (1934 – 2015), режисьор от Северна Македония, по произход от Ябланица Гьоре Будинов, български революционер, по време на Илинденско-Преображенското въстание води сражение на 18 юли 1903 година при село Ябланица. Милан Гюрчинов (1928 – 2018), литератор от Северна Македония, по произход от Ябланица

Бележки

Категория:Села в община Струга