Подмоле или Подмолие (тъй като л е палатализиран, се среща и изписване Подмолье, ) е село в община Охрид на Северна Македония.

География Селото е разположено на брега на Охридското езеро, на 7 километра северозападно от Охрид по пътя към Струга.

История На 1 km източно от Подмоле, в местността Кория – Манастирище, са открити следи от култови сгради. Вероятно, съдейки и по името на местността, тук е имало стар манастир. На 1 km североизточно от Кория и на 2 km от Подмоле в местността Селище, малка котловина, има остатъци от старо селище и еднокорабна църква и средновековен некропол в южната ѝ част.

В данъчен дефтер за дължимото за 13 март 1845 - 12 март 1846 година джизие в казата Охрид е отбелязано, че 10 лица (мъже) в Подмол дължат данък, като 8 от тях са от средна категория, а двама - най-ниска категория.Ѓоргиев, Драги. Охрид и Охридско низ османлиската документациjа, Охрид, 2009, с. 27.

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Подмолие е посочено като село с 10 домакинства с 36 жители българи.

Според Васил Кънчов в 90-те години Подмол чифлик има 2 къщи. Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Подмолье е населявано от 40 жители, всички българи християни.

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Подмоле е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 6 къщи.

В началото на ΧΧ век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Подмолие има 48 българи екзархисти. През 1904-1905 година мухтар на селото е Йованче Дърца, а за членове на управлението - Наум Лошко и Тодор Матян.Ѓоргиев, Драги. Охрид и Охридско низ османлиската документациjа, Охрид, 2009, с. 259.

По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Подмоле е част от Мешеишка община в Охридска околия на Охридски окръг и има 37 жители.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 54.

В 1934 година е изградена църквата „Св. св. Константин и Елена“.

Според преброяването от 2002 година селото има 331 жители.

Националност Всичко северномакедонци 325 албанци 0 турци 0 роми 0 власи 0 сърби 2 бошняци 0 други 4

Бележки

Категория:Села в община Охрид