В някои традиционни култури под наименованието шаман се разбира религиозен специалист, явяващ се предполагаем пазител на древни, природни методи за придобиване и поддържане на добро здраве и благоденствие както за самия него, така и за членовете на общността, към която принадлежи. Смята се, че шаманите се отличават от останалите членове на общността си по интензивността на религиозните си преживявания. Твърди се и че шаманът контактува с духове-помощници (описвани най-често като фантастични животни), без да е „обладан“ от тях.
Същност Шаманът е народен лечител и магьосник, жрец, мистик, мъдрец, поет, на кого се приписва способността да вижда в отвъдното и да преминава там, и който е смятан, по силата на вярата в това, за посредник между световете и за водач на душите към отвъдното (психопомп), както и за избраник, причастен към сферата на свещеното, недостъпна за останалите.
Шаман обикновено се става по наследство или по призвание. Указанията за нечия годност за влизане в такава роля са екстатични (като сънища, трансове) и традиционни (като митология, родословие, таен език). Средствата, чрез които шаманите изпадат в състояния на транс, са халюциногенни растения, ударни инструменти, напеви, танци, талисмани, амулети и други.
Традиции Най-подробно са изучени шаманите сред местните племена в Сибир и сред ескимоситеKleivan, Inge; B. Sonne (1985). Eskimos: Greenland and Canada, Iconography of religions, section VIII, Arctic Peoples, fascicle 2. Leiden, The Netherlands: Institute of Religious Iconography • State University Groningen. E.J. Brill. ISBN 90-04-07160-1.Merkur, Daniel (1985). Becoming Half Hidden: Shamanism and Initiation among the Inuit. Stockholm: Almqvist & Wiksell. ISBN 91-22-00752-0.Gabus, Jean, Vie et coutumes des Esquimaux Caribous, Libraire Payot Lausanne, 1944., от името на този тип религиозни фигури на тюрко-тунгуски е въведено и името на феноменаHoppál, Mihály (2005). Sámánok Eurázsiában (in Hungarian). Budapest: Akadémiai Kiadó. ISBN 963-05-8295-3. Заглавие „Шаманите в Евразия“, публикувана също на немски, естонски и фински език. Сайт на издателя, с кратко описание (на унгарски) .. Моделът на шаманизма е изследван задълбочено и сред американските индианциShanon, B. The Antipodes of the Mind: Charting the phenomenology of the Ayahuasca experience. Oxford and New York: Oxford University Press, 2002.. Подобно религиозно поведение е идентифицирано и в древните култури. На Балканите, например, чрез шамански тип религиозност са интерпретирани мистериалните култове и орфизмът. Като шаман е разглеждан и митологичният герой ОрфейБогдан Богданов, Орфей и древната митология на Балканите, УИ „Св. Климент Охридски“, София, 1989.
В българската традиционна култура шамански техники за изпадане в транс и общуване с отвъдни светове и персонажи използват т. нар. змееборци/„деца-змейчета“ (вярва се, че те са деца на змейове), наричани още „витяци“ или „юнаци“Българска митология. Енциклопедичен речник. Съст. Анани Стойчев, Изд. гр. „7М+Логис“, София, 1994, с. 149.. За предопределени змейчета се смятат преносени деца, родени с белези под мишниците (интерпретирани като крила) по време на „Мръсните дни“ (между Игнажден и Коледа). Традицията предписва тези магьосници да се борят с опасните митични същества (като хали и лами), които искат да напакостят на селото и да прогонват, което се предполага, че правят изпадайки в безсъзнание и транс на специално за тях място извън селото. За да бъдат запазени техните способности да практикуват това се препоръчва, щом се роди такова дете, девет стари жени да се заловят да изпредат нишка, от която да изтъкат платно и да ушият ризка за новороденото, при това за една нощ, голи, и качени на покрива на къщата, в която се е родило то.
Източници
Категория:Езичество Категория:Антропология Категория:Антична религия Категория:Религия Категория:Шаманизъм