Айн Ранд (), произношение /ˈaɪn ˈrænd/ FAQS about Ayn Rand at Ayn Rand Institute , подобрена версия от 6 февруари 2010.), рождено име Алиса Зиновиевна Розенбаум (на руски език: Алиса Зиновьевна Розенбаум), е американски философ, Грегъри Салмиери, Алън Готхелф; Rand, Ayn „The Dictionary of Modern American Philosophers“, 2005 сценарист и романист Айн Ранд е класирана сред философите на века от „American Writers“ от руско-еврейски Биография на Айн Ранд, произход, в Biography Base произход.
Позната е по света със своята рационална философия, която тя нарича „обективизъм“ (Objectivism), близка по идеи с политическото и философско движение либертарианство.обективизъм, Encyclopedia.com Пише множество философски есета за свободната воля, защитавайки свободата, социалната справедливост и частната собственост. Не по-малък принос има и в сферата на етиката, политическата философия и епистемологията. Има издадени пет сборника с есета: „Добродетелта на егоизма“ (The Virtue of Selfishness), „Капитализмът: непознатият идеал“ (Capitalism: The Unknown Ideal), „Романтическият манифест“ (The Romantic Manifesto), „Новото ляво: Антииндустриалната революция“ (The New Left: Anti-Industrial Revolution), „Философията: кому е нужна“ (Philosophy: Who Needs It) и „Гласът на разума“ (The Voice of Reason). Други нехудожествени произведения са „За новия интелектуалец“ (For the New Intellectual), „Въведение в обективистката епистемология“ (Introduction to Objectivist Epistemology) и „Изкуството на художествената литература“ (The Art of Fiction).Произведения на Айн Ранд, Objectivism Reference Center .
Тя е автор и на романи като „Ние, живите“ (We the Living), „Химн“ (Anthem), „Изворът“ (The Fountainhead) и „Атлас изправи рамене“ (Atlas Shrugged). Пише също така сценарии и адаптации на своите книги за киното. Айн Ранд, Филмография.
Айн Ранд значително повлиява на политическата философия и на либералната икономика, най-вече в Северна Америка. Считана е още за теоретик на индивидуалния капитализъм и на либертарианството, отхвърлящо всички форми на принуда, проповядващо ценностите на разума, производителността и „рационалния егоизъм“ – главната идея на обективизма. Като член на крайните антикомунисти, Айн Ранд проповядва независимост с идеите на капитализма срещу всички форми на колективизма и религията.
Известни мислители като психотерапевтът Натаниъл Брандън, икономистите Алън Грийнспан Алън Грийнспан, Famous Followers of Ayn Rand and Philosophy of Objectivism и М. Нортроп Бюхнер, М. Нортроп Бюхнер, част от статията Ayn Rand and Economics писателят Тери Гудкайнд, президентът Роналд Рейгън, философът и икономист Лудвиг фон Мизес Писмо на Лудвиг фон Мизес до Айн Ранд, MISES AND ROTHBARD LETTERS TO AYN RAND и основателят на Уикипедия Джими Уелс, споделят тези идеи. Айн Ранд подкрепя свободомислещата визия на минархизма, поставящ човека в центъра на обществото и етиката.
Според френския писател и философ Ален Лорен, специалист по нейните творби, Айн Ранд е въплъщение на „самореализиралия се емигрант“, „защото тя е извършила този подвиг, изповядвайки краен атеизъм, силно критикувайки алтруизма в името на „рационалния егоизъм“.
Нейните открито прокапиталистически бестселъри са реално един от малкото сериозни и добили широк резонанс контрапункти на левите марксистки и маоистки движения на 1960-те в САЩ, Германия и Франция. През 1970-те години Ранд се концентрира върху систематичната разработка на своята обективистична философия и приложението ѝ спрямо отделни актуални обществени събития. Паралелно работи за няколко института и изнася лекции, издава статии и впоследствие собствени вестник и списание. Публичната ѝ дейност, участието ѝ в политологически и философски дебати са интензивни и не намаляват до смъртта ѝ през 1982 г.
Биография Произход и ранни години в Русия (1905 – 1926) Родена е на 2 февруари (20 януари по Юлианския календар) 1905 г. в Санкт Петербург, Русия, в семейство на евреи агностици от средната класа. Тя е най-голямата от трите деца. Баща ѝ Зиновий Захарович Розенбаум, фармацевт, е роден на 18 ноември 1869 г. в Брест-Литовск (Беларус), а майка ѝ Анна Борисовна Каплан – на 15 октомври 1880 в Санкт Петербург. Хронологична биография на Айн Ранд , Институтът Айн Ранд
Още много млада тя живо се интересува от литература и кино и на 7-годишна възраст започва да пише романи и сценарии. На 9 години решава да стане писател. Вдъхновяват я сър Уолтър Скот, Александър Дюма и поезията на романтизма. Страстен почитател на приключенския роман „La Vallée mystérieuse“ („Мистериозната долина“ – букв. превод) на френския писател Морис Шампан, чийто главен герой, впечатлявайки Айн Ранд със своята смелост и морал, остава завинаги в нейното съзнание. Този тип персонаж намира място и в нейните творби, в частност в романа „Атлас изправи рамене“ – главният герой Джон Голт. На 13 години тя открива своя любим писател, считан от нея и за най-велик – Виктор Юго. Списък на книгите, прочетени от Айн Ранд, What Ayn Rand Read, Objectivism Reference Center В гимназията показва блестящи умения по математика и бъдещата ѝ кариера изглежда ясно очертана. През 1912 г. семейството ѝ се мести в центъра на града – бул. Невски, кв. Знаменская. Там година по-късно младата Айн Ранд представя своята първа изложба на снимки от филми. Киното завладява целия ѝ живот.
В Санкт Петербург през 1917 се развиват бурни събития. Първоначално Ранд се възхищава на революцията, водена от Александър Керенски. Но с идването на власт на Болшевишката партия след Октомврийската революция от 1917 г. аптеката на баща ѝ е конфискувана, а семейството ѝ е принудено се премести в Евпатория, Украйна, по-късно на полуостров Крим. Семейството живее в Евпатория до 1921 г., когато тя е превзета от болшевиките. От този ден Ранд храни дълбока неприязън към комунистите – чувство, което присъства във всички нейни творби. Тогава тя е принудена да изгори своя дневник с критики и размишления за революцията.
На 30 юни 1921 г. Айн Ранд се дипломира в Евпаторийската гимназия. На следващата година семейството ѝ се завръща в Санкт Петербург, преименуван вече в Петроград. Айн Ранд, тогава шестнадесетгодишна, започва да следва история и философия в университета в Петроград, където се запознава с творчеството на Едмон Ростан, Фридрих Шилер, Аристотел и Фьодор Достоевски. Обучението ѝ позволява да се докосне до „хилядолетна култура“ и тя започва да осъзнава пагубното влияние на комунизма в Русия. През последните години от живота си в Съветския съюз Айн Ранд е подложена на натиска на комунистическата пропаганда и в отговор на това започва своята борба срещу колективистките системи.
На 13 октомври 1924 Айн Ранд завършва университета. Тя продължава да пише и по-късно същата година влиза в Държавния институт по кинематография. Michael S. Berliner, „Introduction“ в Russian Writings on Hollywood, Los Angeles, 1999, Ayn Rand Institute Press, p. 10, кратко резюме . Там младата Ранд изучава история и американска политика, запознава се с американската култура и кино. Тя се възхищава от американското общество, от неговите ценности – индивидуализма и оптимизма. Осъзнавайки, че не може да осъществи мечтите си на писател в Съветския съюз заради наложената цензура, тя решава, че трябва да замине за САЩ. През 1925 г. публикува първото си произведение – брошура за актрисата Пола Негри в Москва и Ленинград, а година по-късно, през 1926 г. и кратко есе със заглавие „Холивуд: градът на американското кино“ в Москва. Кратка Биография на Айн Ранд в сайта на Института Айн Ранд. Текстовете са преиздадени през 1990 от Russian Writings on Hollywood В края на 1925 г. получава американска виза с цел посещение на свои близки в САЩ и това ѝ позволява през януари 1926 да замине и впоследствие да остане там до края на живота си.
Първи години в САЩ (1926 – 1935)
След като посещава много градове от Западна Европа, Айн Ранд се качва на кораб от пристанището на Хавър (Франция) и пристига в Ню Йорк на 19 февруари 1926 г. Първите ѝ впечатления от небостъргачите я очароват завинаги и я вдъхновяват за сюжета на „Изворът“, един от романите ѝ. По-късно се премества в Чикаго, където остава 6 месеца и учи английски език. Едновременно с това започва да придава форма на идеите си за романи и филми и решава да стане сценарист. Ранд има възможност, но решава да не се връща в СССР. Вместо това заминава за Холивуд, където работи като сценарист за кинопродуцента и режисьор Сесил Демил. Първата им среща е случайна – той проявява интерес към нея, след като я вижда да чака дълго време пред неговото студио. За Айн Ранд: биография . Ранд му обяснява, че е страстен почитател на американското кино и че пристига от Русия. Тогава Демил работи по филма „Кралят на кралете“ и я наема като статистка. При него младата Ранд се запознава с актьора Франк О’Конър, за когото тя споделя, че е нейният „любим образ“ от киното. На 15 април 1929 те сключват брак, който трае до смъртта на О’Конър през 1979.
На 13 март 1931 г. Ранд получава американско гражданство. Горда от това, в своя реч пред военната академия Уест Пойнт тя заявява: „Мога да кажа, не като патриот, а като човек, напълно запознат с понятия като метафизика, епистемология, морал и естетика, че Съединените американски щати е най-великата, най-благородната и в своите основополагащи принципи – единствената морална държава в световната история.“ Речта на Айн Ранд „Philosophy: Who Needs It“ в Уест Пойнт Тя променя името си на „Айн Ранд“, което според думите ѝ, в транскрипция на кирилица идва от името на семейството ѝ. Друга теория за произхода на името се свързва с пишещата машина „Remington Rand“, но тя се появява по-късно.
Ранд работи усърдно над сценарии за Демил, опитвайки да пробие в Холивуд. Успоредно с това тя пише проза, за да сбъдне мечтата си. Преди да започне да си изкарва прехраната с писане, Ранд сменя много работи. До 1932 г. работи в RKO Radio Pictures, като успява да продаде сценария си „Червена пионка“ на Universal Studios. Подобрява начина си на живот, който контрастира силно с годините в Съветска Русия и си купува кола – символ на успелия човек в онази епоха. Продуцентът на филма Джоузеф фон Щернберг избира за главната роля Марлен Дитрих, но по това време антисъветските теми все още не се приемат добре и проектът не се реализира.
По-късно, през 1934 г. Ранд пише пиеси като Ideal и Woman on Trial, последната се изпълнява в Холивуд на 22 октомври. Пиесата Woman on Trial, която проследява пътя на самоиздигналия се индустриалец – шведа Ивар Крюгер, е преработена през 1935 г. и излиза под ново заглавие: Нощта на 16 януари. Отначало е поставена в Холивуд, а на 16 септември – и на Бродуей. Първа по рода си, пиесата включва активното участие на зрителите. Представлява съдебен процес, в който жури, избрано сред хората от публиката, трябва да определи какъв да бъде краят. Има два различни възможни епилога, от които журито избира окончателния вариант.
Ръкописът на романа „Ние, живите“ коства много усилия на Ранд. Завършен е през 1933 г., но тя успява да го публикува едва на 18 април 1936 г., след множество запитвания към различни издателства. Macmillan за САЩ и Cassell за Англия приемат романа ѝ, който се счита за най-автобиографичния от всичките. Романът описва трудния живот на семейство, преследвано от комунистическия режим, подложено на мизерия и изгнание. „Ние, живите“ не се радва на голям интерес от страна на американските критици, отчасти заради факта, че през тридесетте години – период, наречен „червеното десетилетие“, комунизмът е още относително добре приет в интелектуалните и артистични среди на САЩ. „Ние, живите“ е считан от Ранд за нещо повече от автобиография: „Това не е автобиография в буквалния, а в интелектуалния смисъл на думата. Сюжетът е измислен, но фонът, на който са пресъздадени действията, е реален“. „It is not an autobiography in the literal, but only in the intellectual sense. The plot is invented, the background is not“ Ayn Rand, Ето тук .
Литературни успехи (1935 – 1950)