Брѐжани (; ) е село в община Дебърца на Северна Македония.

География Брежани е разположено в Долна Дебърца, в източната част на котловината Дебърца между връх Мазатар от юг, Илинската планина от север и Плакенската от изток. Селото е купно. Махалите му са Василевска или Долна, Цветкоска и Белеска.Трифуноски, Јован Ф. Охридско-струшка област: антропогеографска проучавања. Насеља и порекло становништва, књ. 44. Београд, Српска академија наука и уметности, 1992. с. 272.

Площта на землището на Брежани е 34,9 km2 Към края на ХХ век по-голяма част от него са гори – 2124,8 ha, 661,3 ha са обработваема земя, а 584,2 ha – пасища.

История Според предания селото първоначално се е намирало в местността Селище, на два километра от сегашното му положение.

В Османската империя В данъчен дефтер за дължимия за 13 март 1845 - 12 март 1846 година данък джизие в казата Охрид е отбелязано, че 100 лица (мъже) в Брежани дължат данък, като един от тях е най-висока категория, 79 - средна категория и 20 - най-ниска категория. В дефтер за проверка на раята от 1847/1848 година е посочено, че двама жители на Брежани - Стойко Кръсте и Илия Кузман, са платили данъка си във Варна.Ѓоргиев, Драги (избор, превод и коментари). Охрид и Охридско низ османлиската документациjа, Охрид, 2009, с. 22, 143.

В XIX век Брежани е българско село в нахия Дебърца на Охридската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Брежани (Bréjani) е посочено като село с 80 домакинства с 200 жители българи.

Църквата „Свети Атанасий“ е от XIX век. Според Васил Кънчов в 90-те години Брежани има 80 къщи. Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Брежани е населявано от 560 жители, всички българи християни.

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Брежани е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 67 къщи.

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Брежани има 640 българи екзархисти. През 1904-1905 година за мухтар на селото е назначен Насте Йордан, а за членове на управлението - Танаско Коста и Софран Петре.Ѓоргиев, Драги (избор, превод и коментари). Охрид и Охридско низ османлиската документациjа, Охрид, 2009, с. 269.

При избухването на Балканската война в 1912 година 9 души от Брежани са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

В Югославия и Северна Македония След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Брѣжани е част от Велмевска община в Охридска околия на Охридски окръг и има 876 жители.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 54.

Според преброяванията в Югославия броят на къщите жителите на селото е следниятТрифуноски, Јован Ф. Охридско-струшка област: антропогеографска проучавања. Насеља и порекло становништва, књ. 44. Београд, Српска академија наука и уметности, 1992. с. 273. : 1921 - 110 къщи и 698 жители; 1948 – 138 къщи и 742 жители; 1961 г. – 101 къщи и 547 жители; 1971 г. – 182 къщи и 425 жители.

Според преброяването от 2002 година селото има 31 жители македонци.

Националност Всичко македонци 31 албанци 0 турци 0 роми 0 власи 0 сърби 0 бошняци 0 други 0

В 2003 година митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски осветява манастира „Св. св. Петър и Павел“.

Личности Родени в Брежани Алексо Кузманов Десанов, български революционер от ВМОРО Армен Насто (вероятно псевдоним), ръководител на революционния комитет на ВМОРО Бимбил Търпев Стефанов, български революционер от ВМОРО. Богоя Трифунов Алексов (? – след 1950), български революционер от ВМОРО Войдин Христов Търпев, български революционер от ВМОРО Деспот Брежански, български революционер, деец на ВМОРО Гяко Костов Танасков, български революционер от ВМОРО Деспот Христов Стойчев, български революционер от ВМОРО Евтим Янкулов, български революционер Змейко Йовев Божинов, български революционер от ВМОРО Илия Миленков (1877 – 1903), български революционер, деец на ВМОРО Милуш Янкулов, български търговец Наум Цветков, македоно-одрински опълченец, свещеник, Сборна партизанска рота Недан Миленков Смилев, български революционер от ВМОРО Никола Янев, български учител и революционер от ВМОРО Паунко Брежански, български революционер, деец на ВМОРО Робе Йонов Янчев, български революционер от ВМОРО Сандре Велянов Кършаров, български революционер от ВМОРО Робе Йонов Янчев, български революционер от ВМОРО Стамена Стефанова, българска революционерка от ВМОРО Стефан Трайче, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „присъединяване към българските разбойници“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Стоян Силянов Лозанов, български революционер от ВМОРО Стоян Танасков Митрев, български революционер от ВМОРО Стоян Търпев Кръстев, български революционер от ВМОРО Христо Славев Стойков, български революционер от ВМОРО Христо Трайчев Станков, български революционер от ВМОРО

Починали в Брежани Петър Николов (1880 – 1913), български революционер от ВМОРО

Бележки

Категория:Села в община Дебърца