Издеглаве, Издеглавие или Издеглавье, , е село в община Дебърца на Северна Македония.
География
Селото е в Горна Дебърца, част от котловината Дебърца между Илинската планина от изток и Славей планина от запад. Селото е разположено в полето.
История Според легендите в Охрид Издеглаве е средновековната Главеница.
В XIX век Издеглавье е българско село в нахия Дебърца на Охридската каза на Османската империя. В него е и седалището на мюдюрина на цяла Дебърца.
В 1845 година руският славист Виктор Григорович пристига в Издеглавие в търсене на Главиница и пише в „Очерк путешествия по Европейской Турции“:
В данъчен дефтер за дължимия за 13 март 1845 - 12 март 1846 година данък джизие в казата Охрид е отбелязано, че 38 лица (мъже) в Издеглавье дължат данък, като един от тях е най-висока категория, 30 - средна категория и 7 - най-ниска категория.Ѓоргиев, Драги. Охрид и Охридско низ османлиската документациjа, Охрид, 2009, с. 23.
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Издегловие (Izdéglovié) е посочено като село с 45 домакинства със 128 жители българи.
В края на XIX век Издеглавье продължава да е център на нахията Дебърца в Охридска каза. Според салнамето на Битолския вилает от 1890/1891 година селото има 517 жители. В него има 12 дюкяна, 5 хана и една правителствена сграда (конак).Ѓоргиев, Драги. Охрид и Охридско низ османлиската документациjа, Охрид, 2009, с. 246-247.
Според Васил Кънчов в 90-те години Издеглавье чифлик има 15 къщи. Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Издеглавье е населявано от 220 жители, всички българи християни.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Издеглави е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 28 къщи.
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Издеглавие има 224 българи екзархисти.
През 1904-1905 година за мухтар на селото е назначен Димо Йове, а за членове на управлението - Блажо Наум и Стоян Ките.Ѓоргиев, Драги. Охрид и Охридско низ османлиската документациjа, Охрид, 2009, с. 269.
При избухването на Балканската война 10 души от Издеглаве са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война селото е част от Слатинска община в Охридска околия на Охридски окръг и има 275 жители.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 55.
Според преброяването от 2002 година селото има 136 жители македонци.
Националност Всичко македонци 16 албанци 0 турци 0 роми 0 власи 0 сърби 0 бошняци 0 други 0
В селото има църкви „Свети Димитър“ – от XX век, и „Света София“.
Личности Родени в Издеглаве Наум Илиев (1874 – ?), български революционер Сандре Мойсов Митрев, български революционер от ВМОРО Славе Стояновски (р. 1943), югославски офицер, генерал-майор
Бележки
Категория:Села в община Дебърца