Ърбиново или по-често срещано в старата литература като Ърбино или Хърбино () е село в община Дебърца на Северна Македония.
География Селото е в Горна Дебърца, част от котловината Дебърца между Илинската планина от изток и Славей планина от запад.
История Югозападно от селото в местността Добра вода е разкрита раннохристиянска базилика.
В данъчен дефтер за дължимия за 13 март 1845 - 12 март 1846 година данък джизие в казата Охрид е отбелязано, че 33 лица (мъже) в Ърбиново дължат данък, като 29 от тях са от средна категория, 4 - най-ниска категория.Ѓоргиев, Драги. Охрид и Охридско низ османлиската документациjа, Охрид, 2009, с. 23.
В XIX век Ърбиново е българско село в нахия Дебърца на Охридската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Харбино (Harbino) е посочено като село с 40 домакинства със 122 жители българи. Според Васил Кънчов в 90-те години Хърбино има 20 къщи. Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Ърбино е населявано от 280 жители, всички българи християни.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Ърбино е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 35 къщи.
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ърбино има 320 българи екзархисти.
През 1904-1905 година за мухтар на селото е назначен Илия Гюре, а за членове на управлението - Димо Тасе и Миладин Йованов.Ѓоргиев, Драги. Охрид и Охридско низ османлиската документациjа, Охрид, 2009, с. 267.
При избухването на Балканската война в 1912 година 9 души от Ърбино са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Ѫрбино е част от Сливовска община в Охридска околия на Охридски окръг и има 303 жители.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 55.
В 1922 година е построена църквата „Свети Атанасий“.
Според преброяването от 2002 година селото има 26 жители македонци.
Националност Всичко македонци 26 албанци 0 турци 0 роми 0 власи 0 сърби 0 бошняци 0 други 0
Личности Родени в Ърбиново Анастас Груйов Ангелов (1876 - след 1946), български революционер от ВМОРО Билбил Силян, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „присъединяване към българските разбойници“, осъден на 10 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Блаже Николов, български революционер от ВМОРО, четник на Деян Димитров„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35 Йонче Недев Стрезов, български революционер от ВМОРО Коста Иванов, български революционер, помощник-войвода на Деян Димитров. През Илинденско-Преображенското въстание начело на чета участва в битките при Издеглаве, Мраморец и други. Лазар Кръсте, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „присъединяване към българските разбойници“, осъден на 10 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Миладин Голев, деец на ВМОРО Миленко Стрезо, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „присъединяване към българските разбойници“, осъден на 10 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Милош Ристе, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „присъединяване към българските разбойници“, осъден на 10 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Милош Търпе, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „присъединяване към българските разбойници“, осъден на 10 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Наум Илия, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „присъединяване към българските разбойници“, осъден на 10 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Ристе Тане, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „присъединяване към българските разбойници“, осъден на 10 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Ристо Търпе, мухтар, арестуван през октомври 1903 година, обвинен в „присъединяване към българските разбойници“, осъден на 10 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Спасе Търпев Траянов, български революционер от ВМОРО Ташко Богдан, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „присъединяване към българските разбойници“, осъден на 10 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Траян Петровски (1939 – 2021), поет и писател от Северна Македония Филип Йолев Велянов (1866 - след 1946), български революционер от ВМОРО
Бележки
Категория:Села в община Дебърца