Лийдс Юнайтед (на англ. Leeds United) е английски футболен клуб от град Лийдс, графство Йоркшър. Състезава се в най-високото ниво на английския футбол – Премиършип. Клубът е основан през 1919 г., наследявайки съществувалия дотогава Лийдс Сити. Лийдс Юнайтед играе своите мачове на стадион Елънд Роуд.
Началото През 1904 в Хотел Грифин е основан футболен клуб Лийдс Сити и скоро след основаването му на Елън Роуд е изигран и първият мач (на 15 октомври, 1904) срещу Хъл Сити (загуба с 0:2). Лийдс изиграва разочароващ първи сезон в Западната Йоркшърска Лига, въпреки че в тези мачове играе резервният състав, докато титулярите участват в приятелски срещи срещу по-именити състави. На 29 май, 1905 Лийдс Сити е избран за участие във Втора Дивизия, която увеличава своя състав. За да покаже своите нарастващи амбиции клубът построява нова трибуна: т. нар. Scratching Shed, която просъществува над 70 години и надживява много от промените на стадиона. През следващите години Лийдс може да се похвали единствено с избягването на няколко финансови кризи. През 1912 начело застава Хърбърт Чапмън, който успява да създаде солидни основи на отбора. Докато Първата Световна Война е в разгара си Лийдс печели неофициално шампионската титла след като побеждава победителят на лигата на Ланкашър. След 1918 Чампън се освобождава от задълженията си към армията и се завръща в отбора в амбиция да възстанови силния тим. Но се случва немислимото: Лийдс е уличен в даването на незаконни премии на своите собствени играчи. В резултат ФА изключва Лийдс от Лигата и забранява на директорите на отбора (с други думи на Чампън) да се занимават изобщо с футбол. Това не пречи на Чапмън след време да спечели 4 шампионски титли и 2 купи на ФА с Хъдърсфийлд и Арсенал.
На 17 октомври, 1919 останките от собствеността на Лийдс Сити са разпродадени на аукцион, но още същият ден няколко служители на кметството се срещат с „чисти“ от наказания бивши чиновници от Лийдс Сити като стигат до идеята за основаване на нов клуб. Създаден е Лийдс Юнайтед на 31 октомври, 1919 и влиза веднага в лигата на Мидланд. Председателят на Хъдърсфийлд Таун – Дж. Хилтън Краутър предлага обединението на новия клуб с Хъдърсфийлд. След няколко безумни финансови операции борда на директорите и привържениците на Хъдърсфийлд го гони, за да може да се съсредоточи над новата си любов: Лийдс Юнайтед. На 31 май, 1920 Лийдс е приет във Втора Дивизия на Футболната лига. Първият мач на Юнайтед е като гост на Порт Вейл – борбата Лийдс да заеме мястото на Сити в лигата е приключена с неуспех. Въпреки очакването Юнайтед да отмъсти за несправедливостта, мачът е загубен с 0:2. Първият домакински мач е срещу Саут Шийлдс. Почти 17000 идват на двубоя, но за сужаление Лийдс губи отново с 1:2. За отбелязване, е че Лен Армитидж е първият играч на Лийдс Юнайтед, които бележи гол в официален мач.
Годините преди войната Много нестабилният Лийдс започва своята история с три години на анонимност в средата на таблицата на Втора Дивизия. През 1923 – 24 се забелязва подобряване на играта и стабилност особено на Елън Роуд – допуснати са 10 гола и само 2 загуби. Като гост представянето не е чак толкова добро и въпреки слабия край на сезона – само две победи в последните осем срещи – Лийдс печели шампионската титла на Втора Дивизия. Това означава само едно: Юнайтед ще има възможност да премери сили с най-силните за пръв път. В действителност отборът не е подготвен за подобно предизвикателство. През 1925 пристигането на Том Дженингс от Рейт Роувърс (с невероятните 112 гола в 167 срещи) не е подкрепено от останалите нападатели, и след класирания на 18-о и 19-о място в първите два сезона (с представяне като гости 2-1-18) през сезона 1926 – 27 и класиране на 21-во място Юнайтед се завръща във Втора Дивизия. Като множество клубове в онези години Лийдс е слаб за Първа дивизия и в същото време прекалено силен за Втора. През 1931 г. следва завръщане при най-силните и моментално отпадане отново следващата година. До началото на Втората Световна Война, Лийдс успява да завоюва отново място в Първа Дивизия и няколко години се подвизава в средата на класирането. Най-постоянно през този период са постиженията купата на ФА – просто ужасно. Лийдс не успява да премине 4-ти кръг нито веднъж и така си и остава до 1949 – 50. По време на Войната регионалните групи и различните купи се играят с наличните играчи (повечето мъже са мобилизирани на фронта). Някои от тези играчи са играли в Лийдс и преди войната и са кратък период у дома, друга част са работници от военните фабрики, но по правило тимовият лист се попълва с необходимия брой имена минути преди мачовете. Ето защо изиграните мачове през този период не се броят в пълен смисъл на официални.
Депресия в годините след Войната Лийдс на Били Хемпсън постига ужасен рекорд в периода 1946 – 47 в представянето си като гост: 0 победи, 1 равен и 21 загуби. Клубът или разчита на прекалено много играчи от преди войната или играчите са прекалено млади и неопитни и успяват да спечелят едва 4 точки от Коледа до края сезона. Хемпсън подава оставка и е заменен от дългогодишния служител на отбора – Уилис Едуърдс. Бивш футболист с над 400 участия за отбора и 16 мача за Англия, Едуърдс никога не е получавал жълт или червен картон, нещо с което се гордее. Но както се оказва понякога е необходим малко повече жар и спортна злоба, за да се постигне успех. Лийдс завършва 18-и във Втора Дивизия и Едуърдс подава оставка. Следващият мениджър е Франк Бъкли, който прави името си известно в отбора на ФК Улвърхамптън Уондърърс и успехите си на трансферния пазар. Бъкли спира упадъка на отбора. Именно той кани за проби в мач срещу ФК Куийн ъф дъ Саут 17-годишният играч на Суонзи. Още следващата събота най-великият играч в клубната история Джон Чарлс прави и своят дебют в официален мач срещу Блекбърн Роувърс. Сезона 1949 – 50 е малко по-добър за отбора – с подобрена защита е достигнато 5-о място във Втора дивизия. През 1951 – 52 Чарлс е преквалифициран в централен нападател и отбелязва 26 гола в 40 срещи, но със слаби резултати на отбора като гост отново е постигнато класиране едва в средата на таблицата. Бъкли решава, че няма какво повече да даде на отбора и подава оставка в края на сезона през 1953. Поста поема Рейх Картър, който моментално успява да се изпокара с някои от играчите и когато през 1954 – 55 започва сезона с 5 загуби в 6 срещи дните на Картър изглеждат преброени. Картър променя тактиката на отбора като минава към по-дефанзивен вариант, което почти успява да класира Юнайтед в Първа Дивизия с крайно класиране на 4-то място (без загуба през последните 8 срещи). Постижението на Чарлс от 29 гола в 42 срещи през сезона 1955 – 56 осигурява второто място във Втора Дивизия и промоция за висшия ешелон след почти 10-годишно отсъствие. 1955 – 56 е началото на странна за Лийдс поредица от три последователни години, в който в 3-ти кръг жребият противопоставя Кардиф Сити и са загубени и трите мача с 1:2. Следващият сезон отново е прекрасен за Джон Чарлс – 38 гола в 40 мача, включително 4 гола в последните му 2 мача за клуба преди да премине в Ювентус. Никой не желае трансфера на играч като този, но отборът се нуждае спешно от средства за възстановяването на Западната трибуна унищожена от пожар по-рано през сезона., а Ювентус има пари в излишък. Чарлс по-късно ще спечели 3 шампионски титли и наградата за играч на годината в Италия. Зависимостта на Лийдс от Чарлс проличава през следващите 2 години, когато головете стават рядкост, въпреки наличието в тима на младия централен полузащитник с име Джак Чарлтън и интелигентния десен защитник на име Риви. Договорът на Рейх Картър не е подновен и е заменен от Бил Ламбтън, който е посрещнат от недоволство сред играчите. Основното постижение на Ламбтън към отбора е използването на млади играчи като клубна политика, което скоро води до откриването на таланти като Били Бремнър и още няколко по-именити младежи. След по-малко от година Ламбтън е заменен от Джак Тейлър, който през 1961 също подава оставка, като оставя отбора в дъното на Втора дивизия.
Възходът на Реви Дон Реви е в края на своята кариера като футболист през 1961 и, оценявайки своите шансове за мениджърска кариера като нелоши, моли директора на клуба Хари Рейнолдс за препоръки за свободното място в Борнмут. Преди да му ги даде, Рейнолдс осъзнава, че клубът ще изгуби, ако Реви напусне, и след два дни Дон Реви е обявен за новия мениджър на Лийдс. Реви губи първия си мач като треньор и успява да спечели едва един мач до края на сезона, но в една от тези срещи дебют прави Албърт Йохансън – 21-годишно цветнокожо крило от Южна Африка. Когато започва първия пълен сезон като треньор, Реви се изправя предизвикателството да работи със същите играчи, които с апатията си докарват изпадане на отбора. С Джек (Джеки) Чарлтън като централен защитник и 18-годишния Бремнър тилът на отбора блести 15 години, но поради недостиг на пари от младежкия отбор са привикани и Гари Спрайк, Пол Рийни, Тери Купър, Норман Хънтър и Джими Грийнхоф. Едно от най-известните действия на Реви по онова време е да смени старите синьо-жълти с чисто бели екипи гледайки от Реал Мадрид. Въпреки че изглежда доста арогантно, това е част от плана на Реви да накара изграчите си, а и съперниците да повярват, че Лийдс не са просто отбор-пълнеж из различните дивизии. Също за отбелязване е и че по това време към ръководството на отбора се присъединяват и Мани Къзинс и Алберт Морис, които заедно с Хари Рейнолдс вадят от собствени си авоари средства и ги заемат на клуба. Юнайтед завършва 19-и във Втора дивизия въпреки че след идването на Боби Колинс от Евертън за 25000 лири отборът прави серия от 9 мача без загуба. През 1962 – 63 година великият Джон Чарлс се завръща за кратко от Ювентус (там и днес заема 8 място във вечната им ранглиста за отбелязани голове) а в отбора идва и Джим Стори от Еърдри. Ужасяващият старт на сезона кара Реви да подмени основната група титуляри и когато се контузва Били Бремнър в отбора дебютира Питър Лоримър (на 15 години и 289 дни). Отборът довършва сезона с отлична игра на 5-о място. През лятото на 1963 пристига и 23-годишният Джони Джайлс от Манчестър Ютд и отборът стартира много силно сезона. И като домакини, и като гости Лийдс не променят игровата си схема само с един нападател. Няколко контузии правят тима несигурен, но проблемите са решени с привличането на Алън Пийкок през февруари. В края на краищата Лийдс си осигурява промоция два кръга предварително с победа над Суонзи на 11 април. След две седмици победата над Чарлтън носи и титлата във Втора дивизия за отбора.
Историята продължава