Радожда

Радожда () е село в Северна Македония, в община Струга.

География Селото е разположено на брега на Охридското езеро, в подножието на най-южните склонове на планината Ябланица. Радожда е най-югозападното селище на страната и е на 10 километра южно от Струга и на два километра от границата с Албания. При Радожда е граничният контролно-пропускателен пункт Кяфасан. Първото село на юг е албанското Лин.

История Етимология Според Афанасий Селишчев, Йордан Заимов и Иван Дуриданов първоначалната форма на името е Радохожда и така името е притежателно прилагателно със суфикс -jā (според вьсь, „село“) от изчезналото лично име *Радоходъ, като и двата елемента на този композитум Рад- и ход- са познати в славянската антропонимия.

Античност Край селото е разкрит участък от римския път Виа Егнация.

Средновековие Селото се споменава в грамота на Стефан Душан от 1342 – 1345 година под името Радобужда.

В Османската империя В Обширния описен дефтер на Охридския санджак от 1583 година се появява под името Радохожда.

В данъчен дефтер за дължимия за 13 март 1845 - 12 март 1846 година данък джизие в казата Охрид е отбелязано, че 110 лица (мъже) в Радожда дължат данък, като един от тях е в най-висока категория, 94 са средна категория, а 15 - от най-ниска категория. През 1848-1849 година 21 жители на Радожда работят извън селото. Осмина са платили джизието си в Кюстендил, трима във Видин, трима в Скопие, двама във Варна, по един в Елбасан, Цариград, Ниш, Нови пазар.Ѓоргиев, Драги. Охрид и Охридско низ османлиската документациjа, Охрид, 2009, с. 23, 111-112.

В XIX век Радожда е българско село в Стружка нахия на Охридска каза на Османската империя, последното българско село, ако не се брои смесеното Лин на западния бряг на езерото. Охридчанинът Петър Карчев пише:

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Радоища е посочено като село с 85 домакинства, като жителите му са 230 българи.

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Радожда има 650 жители българи християни.

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Радожда е смесено село българи, албанци и помаци в Охридската каза на Битолския санджак с 85 къщи.

В началото на XX век населението на селото е разделено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Радожда има 480 българи екзархисти и 400 българи патриаршисти гъркомани. Според дефтер от 1904-1905 година мухтар на село Радожда българско е Тасе Блажо, а мухтар на Радожда гръцко е Постол Богдан. Членове на управлението на българската част от селото са Петко Ильо и Марко Йован, а на гръцката - Наум Стоян и Аврам Ангеле.Ѓоргиев, Драги (избор, превод и коментари). Охрид и Охридско низ османлиската документациjа, Охрид, 2009, с. 267.

В 1907 година Яким Деребанов пише в свой рапорт, че селото има 115 къщи и 663 жители. Спада към Дурацката епархия на Цариградската патриаршия, но през изминалите 10 – 15 години в селото се води борба между патриаршисти и екзархисти. Около 15 къщи са патриаршийски, а останалите са екзархийски и се борят за българско училище. За икономическото положение на селото Деребанов отбелязва:

При избухването на Балканската война в 1912 година 6 души от Радожда са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

Според преброяването от 2002 година селото има 808 жители.

Националност Всичко северномакедонци 806 албанци 0 турци 0 роми 0 власи 0 сърби 1 бошняци 0 други 1

Забележителности

Радожда е богата с културни и природни забележителности. Селото има седем църкви, от които централна е селската църква „Свети Никола“, изградена в XVIII век. Други църкви са скалната църква „Свети Арангел Михаил“, която е от XIII век и по-новите „Света Петка“, „Света Богородица“, „Света Сряда“, „Свети Илия“ и „Света Неделя“, чийто темелен камък е осветен и поставен в 2001 година от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски.

Друга забележителност са запазените около 100 метра калдъръм от зимното трасе на пътя Виа Егнация.

Селото е известно със своя диалект, говорен единствено в още три съседни села.

Личности Родени в Радожда Атанас Лазаров, български революционер от ВМОРО, четник на Климент Групчев„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.21 Вельо Ангелов, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Димов – Пашата„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.44 Виктор Шекеровски (р. 1942), северномакедонски и сръбски поет и преводач Георги, районен войвода на ВМОРО, действал с чета от петима души в Радожденско, заловен от потеря след убийството на Милош Павлов през март 1906 година Милан Якимов Тодев (1888 – 1918), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 9 велешка дружина. Загинал на фронта през Първата световна война.ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 452, л. 4 Митре Шайнов, български възрожденец, просветен деец, участник в българската църковна борба Никола Шекероски (1934 – 2008), сръбски политик Слободан Шайноски (р. 9 септември 1954), юрист, университетски професор и публицист от Северна Македония

Други Никола Бакрачески (р. 1970), политик от Северна Македония, кмет на Охрид, по произход от Радожда Порфирий Шайнов, български просветен деец и революционер, по произход от Радожда

Литература Видоески, Божидар. Родожда (Общеславянский лингвистический атлас 96). Fonološki opisi srpsko hrvatskih, slovenačkih i makedonskih govora ubuhvačenih Opšteslovenskim lingvističkim atlasom. Knjiga I. Sarajevo: Akademija nauka i umjetnosti Bosne i Hercegovine, 1981, стр. 667 – 677. Милетич, Л. Важна фонетична особеност на един западномакедонски говор. – СпБАН, 16, 1918, № 9, 35—42; Hendriks, P. The Radožda-Vevčani Dialect of Macedonian. Cisse, 1976, 303 p.

Бележки

Категория:Села в община Струга