Октиси или Охтиси (; ) е село в Северна Македония, в община Струга. В Октиси е открита раннохристиянска базилика от V – VI век със запазени мозайки.
География Селото е разположено в западния край на Стружкото поле, в склоновете на планината Ябланица. От Струга е отдалечено на 10 километра. Дели се на четири основни махали – Горна махала, Каурска махала, Средна махала, и Долна махала, които се разделят на други по-малки – Подлойза, Подредеш, Желинва краста и други. Общо има над 900 къщи.
История Античност
В Октиси е разкрита раннохристиянска базилика от края на V и началото на VI век. Подовата мозайка на базиликата е богато украсена с образи на елени, коне, флора и геометрични орнаменти.
В Османската империя В XIX век Октиси е село в Стружка нахия на Охридска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Октиси (Oktissi) е посочено като село с 60 домакинства, като жителите му са 162 българи.
Според Васил Кънчов в 90-те години Октиси има 120 християнски, доста състоятелни къщи. Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Охтиси (Октиси) има 840 жители българи християни и 550 българи мохамедани.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Октиси е смесено село българи, албанци и помаци в Охридската каза на Битолския санджак с 220 къщи.
Църквата „Свети Атанасий“ е от XIX век. Джамията Али паша или Горната джамия е изградена около 1903 година.
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Охтиси има 1016 българи екзархисти и функционира българско училище. В 1907 година Яким Деребанов пише в свой рапорт, че селото се дели на две махали: горна, западна и долна, източна. Горната махала е населена от „българи-християни, а долната от българи-мухамедани“.Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, т. 2, София 1992, с. 72.
Традиционен поминък на мюсюлманските жители на селото е зидарството. През първата половина на ХХ век тайфи (дружини) от майстори-зидари работят в Мариово, Преспа, Демир Хисар.Намичев, Петар. Руралната архитектура во Jугозападна Македониjа од ХІХ-от и почетокот на ХХ-от век, Скопje 2005, с. 168 / Vernacular architecture in the Soutwest Macedonia from the 19th and early 20th century, Skopje 2005, p. 168.
При избухването на Балканската война в 1912 година 13 души от Октиси са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
В Сърбия, Югославия и Северна Македония В 1925 година е изградена църквата „Свети Никола“. В 1968 година е изградена Акташ джамия или Долната джамия.
Според преброяването от 2002 година селото има 2479 жители.
+ Националност Всичко северномакедонци 955 албанци 346 турци 1071 роми 1 власи 0 сърби 1 бошняци 15 други 91
+ Майчин език Всичко македонски 2366 албански 60 турски 41 друг 11
+ Религия Всичко Процент мюсюлмани 2069 83,4 православни 406 16,3 други 4 0,3
Мнозинството от жителите на селото са македонски мюсюлмани – торбеши, деклариращи се като македонци, турци и албанци. В Октиси църквите са „Свети Атанасий Велики“, „Свети Никола“, „Свети Димитър“ и „Свети Йоан Кръстител“.
Личности Родени в Октиси Димитър Илиев, български опълченец, ІІI опълченска дружина Константин Дишлиев, български лекар Милован Шиковски (1937 - ?), политик от Социалистическа Северна Македония Никола Гьончески (1932 - ?), председател на община Струга Никола Дишлиев, български революционер, деец на ВМОРО Пантелей Томовски (1872 – 1936), български революционер Фият Цаноски (р.1960), бизнесмен и политик от Северна Македония, водач на Партията за европейска иднина Яков Лазароски (р.1935), секретар на МКП и университетски професор
Външни препратки Торбешки сайт за Октиси
Бележки
Категория:Села в община Струга