Делогожди или Делогожда (; ) е село в Северна Македония, в Община Струга.
География Селото е разположено в северната част на Стружкото поле в подножието на Караорман.
История Етимология Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния вариант *Дѣлогожда, притежателно прилагателно със суфикс -ja (женски род за вьсь „село“) от личното старобългарско име *Дѣлогодъ.
Античност В базиликата „Свети Илия“ от V – VI век са запазени останки от мозайки.
В Османската империя В XIX век Делогожди е албанско село в Охридска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Делогошчи (Délogostchi) е посочено като село с 25 домакинства, като жителите му са 65 мюсюлмани.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Делогожда има 730 жители арнаути мохамедани.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Долегощи е чисто албанско село в Охридската каза на Битолския санджак с къщи.
В Сърбия, Югославия и Северна Македония След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
Според преброяването от 2002 година селото има 2920 жители.
Националност Всичко северномакедонци 0 албанци 2906 турци 2 роми 0 власи 0 сърби 1 бошняци 0 други 11
До 2004 година селото е център на самостоятелна община. Футболният клуб на селото се казва Влазними.
Личности Родени в Делогожди Махмут Ибрахими, дипломат от Северна Македония Рамазан Мухтар, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че е „по време на бунта, когато българската бунтовническа организация тръгнала да наруши локалния порядък участвал в убийството на Ристо Гьоре, Спиро Дамян, Стоян Диме, Коста Каймак, Петко Димо, Йованчо Петко от село Мислешево“, осъден от Апелативния наказателен съд, лежал следствения арест, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Хайрудин Каплан, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че е „по време на бунта, когато българската бунтовническа организация тръгнала да наруши локалния порядък участвал в убийството на Ристо Гьоре, Спиро Дамян, Стоян Диме, Коста Каймак, Петко Димо, Йованчо Петко от село Мислешево“, осъден от Апелативния наказателен съд, лежал следствения арест, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година
Бележки
Категория:Села в община Струга