Ко̀зица (; ) е село в община Кичево, в западната част на Северна Македония.
География Селото е разположено в областта Долна Копачка на река Белица.
История
В XIX век Козица е чисто българско село в Кичевска каза на Османската империя. Църквата „Света Петка“ е от 1870 година. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Козица (Kozitza) е посочено като село с 31 домакинства със 118 жители българи.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Козица живеят 585 българи-християни.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Козица е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 50 къщи.
Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Козица има 592 българи екзархисти и функционира българско училище.
Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Козица:Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 76.
Домакинства Гурбетчии Грамотни Неграмотни мъже жени общо мъже жени общо 78 48 62 17 79 194 145 339
При избухването на Балканската война 33 души от Козица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Козица като българско село.Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
Според преброяването от 2002 година селото има 82 жители – 81 македонци и 1 друг.
Националност Всичко македонци 81 албанци 0 турци 0 цигани 0 власи 0 сърби 0 бошняци 0 други 1
От 1996 до 2013 година селото е част от община Другово.
Личности Родени в Козица Арсо Цветков (1879 – 1902), български революционер Божин Силянов Ангелов, български революционер от ВМОРО Ванчо Тасе, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „помагане на българските разбойници“, осъден на 10 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Джико Алексиев, македоно-одрински опълченец, Кичевска чета Йордан Силянов – Пиперката (1870 – 1903), български революционер Иван Кръстев Дамянов (1882 – ?), завършил минно инженерство в Лиеж в 1906 г. Илинка Божинова (1874 – ?), българска революционерка Киро Александров, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, хлебар, 1 рота на 4 битолска, ранен на 17 юни 1913 Магден Йовев Манчевски, български общественик, председател на Кичевското братство, и предприемач, виден столичен хлебопекар, подпредседател на Управителния съвет на Занаятчийската кооперативна банка, член на Индустриалната камера Миладин Алексов, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, хлебар, 3 рота на 4 битолска дружина, убит при Емирица на 26 януари 1913 година Милан К. Дамянов (1885 – 1963), български военен и общественик Софе Алексов, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, овощар, 1 рота на 4 битолска дружина, уволнен по болест на 2 януари 1913 година Цветан Несторов, български революционер, четник на Стефан Алабаков в 1915 година Яне Георгиев (1868 – ?), български революционер, по професия хлебар, завършва I отделение. В 1895 година се присъединява към ВМОРО и през 1902 – 1903 г. е войвода и ръководител на революционния комитет в Козица
Бележки
Категория:Села в община Кичево