Сърбяни (; ) е село в община Кичево, в западната част на Северна Македония.
География Селото е разположено в областта Долна Копачка на десния бряг на река Треска (Голема) на 2 километра южно от Кичево.
История Църквата „Св. св. Петър и Павел“ е от XV век.
В XIX век Сърбяни е смесено българо-помашко село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Сърбяни (Srbiani) е посочено като село с 51 домакинства с 50 жители мюсюлмани и 126 българи.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Сърбяни живеят 304 българи-християни и 150 българи мохамедани.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Сърбяни е смесено село българи, помаци и албанци в Кичевската каза на Битолския санджак с 40 къщи.
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сърбяни има 288 българи екзархисти.
Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за християнската (екзархийската) част от населението на Сърбяни:Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 76.
Домакинства Гурбетчии Грамотни Неграмотни мъже жени общо мъже жени общо 40 35 34 2 36 99 105 204
При избухването на Балканската война 8 души от Сърбяни са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Сърбяни като българско село.Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
Според преброяването от 2002 година селото има 495 жители.
Националност Всичко македонци 281 албанци 47 турци 164 роми 0 власи 0 сърби 0 бошняци 0 други 3
От 1996 до 2013 година селото е част от община Другово.
Бележки
Категория:Села в община Кичево