Кирил Крумов Кадийски е български поет, есеист, преводач, дипломат.
Биография Кирил Кадийски е роден през 1947 г. в село Ябълково, Кюстендилско. Завършва руска филология през 1971 г. Работи като редактор в литературната редакция на Българското радио, а по-късно в издателство „Народна култура“, както и на свободна практика като преводач на поезия от френски и руски. През 1984 г. специализира френски език в Алианс франсез в Париж. Пише и превежда поезия. Въпреки че голяма част от личното му творчеството е издадено до 1990 година, Кадийски не е приет за член на Съюза на българските писатели. Част от произведенията му са публикувани в самиздат. Poèmes: oeuvres complètes; Mira Fary , Le Nouvel Observateur du 28 juin 2007.
След демократизацията на страната Кадийски създава през 1991 г. едно от първите частни издателства в България „Нов Златорог“, което издава десетки заглавия от български и чужди автори, част от които са отличени с награди.
През 1997 г. Кадийски е избран за член-кореспондент на френската академия „Маларме“. От 2002 г. е член на българския ПЕН клуб. През 2004 г., след спечелване на конкурс, е назначен за директор на Българския културен институт в Париж, който пост заема до юни 2009 г.Екатерина Павлова, Кирил Кадийски и Българският културен институт в Париж, Български дипломатически преглед, 2005. В същото време е съветник към българското посолство във Франция. През декември 2007 г. е избран за член на международната академия „Монмартър“, а в началото на 2009 – за почетен гражданин на „Монмартърската република“.Кирил Кадийски беше приет в международната академия „Монмартър“, novini.dir.bg, 12 декември 2007 г.
Участва в първата Олимпиада на поезията в Швеция, организирана от IOPP (International Organization of Performing Poets), като член на българския отбор, съставен още от Кристин Димитрова, Силвия Чолева и Георги Пашов.Симона Мирчева, „Литературата като шведска маса“, в-к „Култура“, бр. 45 (2054), 13 ноември 1998.
Член на журито на националната награда за съвременна българска художествена проза „Хеликон“ през 2019 г.Мила Манолова, Проф. Боян Биолчев е новият носител на литературната награда „Хеликон“, Dnevnik.bg, 5 декември 2018 г.
Творчество
Кадийски е нестандартен автор. Stephane Baquey, La situation de dissidence du poète, traducteur et éditeur Kiril Kadiiski Литературният критик Светлозар Жеков, автор на обемиста анкетаСветлозар Жеков. Кирил Кадийски. Литературна анкета с поета, казва за него: „Кирил Кадийски, един голям български творец, без да е получил и до днес подобаващо официално признание за творчеството си в България, още преди години беше приет в лоното на големите световни поети на ХХ век – във френската академия „Маларме“. Нейният председател Жан Оризе пише за Кадийски: „За мен той е най-значимият поет от своето поколение в България. Неслучайно го избрахме за член-кореспондент на нашата академия „Маларме“, нареждайки го до толкова безспорни поети като албанеца Исмаил Кадаре, финландеца Пенти Холапа, румънката Ана Бландиана, руснака Андрей Вознесенски, ирландеца Шеймъс Хийни (Нобелов лауреат), ливано-сириеца Адонис и Йостен Шьостранд от Шведската академия… Кирил Кадийски е в добра компания и ние сме щастливи и горди, че той вече се числи сред нас“„Вечеря в Емаус“ с предговор от Жан Оризе, Захарий Стоянов, 2000, стр. 5. За него преди повече от 15 години Ален Боске пише: „Той е сред най-универсалните умове в своята страна днес“Кирил Кадийски и Българският културен институт в Париж , Български дипломатически преглед, 2005.. По-късно френският критик Стефан Баке добавя: „Подобно на Манделщам или на Бродски, Кадийски предлага свой модел на размисъл върху отминаващия век“.Стефан Баке, Позицията на инакомислие при Кирил Кадийски , pero-publishing.com.
Поезията на Кирил Кадийски е така самобитна, че трудно се определя мястото му в българската поетическа традиция. От една страна той е продължител на предметното начало в поезията, чийто най-ярък представител е Атанас Далчев. От друга – в поезията му се долавя отчетливо драматизмът на Пейо Яворов, свързан повече със символизма. От трета – се усеща влиянието и на големия лирик – Димчо Дебелянов. Литературният критик Георги Цанков пише за Кадийски: „Един външно успокоен Яворов, повярвал в надеждата на изгрева, един драматизиран и динамизиран Далчев, един поосвободен от мекотата на усещанията Дебелянов – всички те присъствуват като вечни спътници в безспорно оригиналната творческа индивидуалност на Кадийски“„От всекидневното към вечното. Българската и чуждестранната критика за творчеството на Кирил Кадийски“, Балкани, 2007, стр. 57". Но към това следва да се добави и необичайната за българската поетическа традиция метафорична стихия. Някои критици свързват образното изобилие в творчеството на Кадийски с имажинизма„От всекидневното към вечното. Българската и чуждестранната критика за творчеството на Кирил Кадийски“, Балкани, 2007, стр. 127", но корените на истинската му страст към метафората могат да се потърсят в българския фолклор и в стихотворенията на Христо Ботев. Самобитността му като творец е подчертана и от Жан Оризе: „Не познавам подобен поетически почерк в съвременния литературен процес“ Jean Orizet, Le Cherche midi/catalogue… Списание „Нувел обсерватьор“ нарежда Кирил Кадийски сред най-значителните съвременни поети Mira Fary, Les cinq Saisons et autres poèmes, Le Nouvel Observateur, 2001/05..
Кирил Кадийски е между най-известните български преводачи на поезия. Превел е на български множество френски и руски поети, между които Франсоа Вийон, Виктор Юго, Шарл Бодлер, Пол Верлен, Стефан Маларме, Артюр Рембо, Гийом Аполинер, Блез Сандрар, Фьодор Тютчев, Иван Бунин, Александър Блок, Максимилиан Волошин, Борис Пастернак и други. Превел е и почти цялото творчество на Молиер. Известни са и неговите преводи на сонетите на Шекспир.
Във Франция творчеството му е изцяло публикувано в петнадесет отделни книги Налични книги на К.Кадийски на френски език във FNAC.. През 2006 г. френското издателство „L’Esprit des péninsules“ съвместно с Университетското издателство „Св. Климент Охридски“ публикува в отделен том цялото му поетическо творчество на български, френски и английски език. Едно от най-авторитетните френски издателства за класическа и модерна литература „Les belles lettres“ сключи ексклузивен договор с Кадийски за цялостното му творчество и направи второ допълнено и коригирано издание на въпросния представителен том.
Негови книги са излезли и в Испания, Италия, Гърция, Сърбия, Румъния и Република Македония. Стиховете му са преведени на английски, немски, полски, словашки, унгарски, турски, руски, беларуски, украински, финландски, шведски и други езици. Участник е в едни от най-престижните международни форуми на поетите като Биеналето на поезията в Лиеж, Белгия, Стружките вечери на поезията, Международния фестивал на поезията в Троа Ривиер, Канада. Кадийски е член-учредител на движението на поетите-франкофони Cap à l’Est.
Полемики Кадийски често е обект на медийно внимание. След излизането на литературната анкета с него, някои от позициите му са атакувани и отричани от негови опоненти.
През юни 2007 г. в статия във вестник „Фигаро“ френският журналист Рафаел Станвил, дава гласност на съмненията на руската докторантка Оксана Холопина, която твърди, че откритата от Кадийски поема „Легенда за Новгород“ на Блез Сандрар е фалшификат. RAPHAËL STAINVILLE, „Un faux Cendrars au goût bulgare. „Le Figaro, 14/10/2007. Професор Клод Льороа, издателят Брюно Роа, дъщерята на поета Мириам Сандрар опонират на тези твърдения., за което се говори както във френската преса, така и в българската, където беше дадено обширно място за различни виждания и аргументи,Николай Павлов, „Блез и галската чест“, в. „Политика“, бр. 175, 24 – 30 август 2007. нещо богато отразено в „Курие ентернасионал“, чиято задача е да следи и отразява международния печат. Може да се посочи също, че само няколко дена по-късно Станвил пише, че той никъде и по никакъв начин не обвинява Кадийски, а само обръща вниманието, че някои обстоятелства насочват мисълта към него.Пламен Дойнов, „Фалшификация или мистификация“, „Литературен вестник“, бр. 30, 26.09.2007 г., с.9, 12 – 13
Според Хлопина, има несъответствия между начина, по който Сандрар описва творбата си, и самото съдържание на творбата. Също така тя забелязва, че в представеното от Кадийски копие се споменава за хотел „Англетер“ (от френски език – Англия) в Санкт-Петербург, който според нейните източници носи това име от 1925, а творбата трябва да е писана през 1907. Според друг източник обаче хотелът от 1876 се е казвал „Шмидт-Англия“, после „Англия“, в периода 1911 – 1919 – „Англетер“, в 1919 – 1925 – „Интернационал“, а после отново „Англетер“, до 1948. Хлопина излага също и други фактологически, стилистични и ортографски аргументи.Dany Savelli, « Examen du paratexte de la Légende de Novgorode découverte à Sofia et attribuée à Blaise Cendrars », in Revue de Littérature comparée n°313, 2005/1, pp.21-33.„В. „Фигаро“ уличи български литератор в грандиозна фалшификация“, e-vestnik, 28 юни 2007 г.„Скандалът „Кадийски“ се разви в Париж и се покри у нас“, e-vestnik, 9 юли 2007 г.
Литературни награди
Кирил Кадийски е носител на български и международни литературни награди.
Награда „Димчо Дебелянов“, 1970 г. за преводна поезия Годишна награда на СПБ, 1980 г. за превода на „Еламазен мой венец“ от Валентин Катаев Международна награда „Иван Франко“, 1987 г. за превода на „Енеида“ от Иван Котляревски Годишна награда на СПБ, 1989 г. за превода на „Слънчева кръв“ от Максимилиан Волошин и „Стихове на романа“ от Борис Пастернак Голямата награда на СПБ, 1994 г. за целокупно творчество Златната метафора, 1997 г. – грамота и специално издание на книга с избрани стихове, награда на Издателско ателие “Аб“ Международна награда „Сичевски визии“ – за цялостно творчество, Ниш (Сърбия), 1997 г. Две награди на Международната поетическа олимпиада в Стокхолм, 1998 г. Почетна грамота на Министерството на културата на Република България, 1999 г. Национална награда „Христо Г. Данов“, 1999 г., за превода на стихотворения от Франсоа Вийон Голяма европейска награда за поезия, Румъния, 2000 г. Награда на в. „Литературен форум“ за поезия, по случай 150 години от рождението на Иван Вазов и Захарий Стоянов, 2000 г. Награда „Макс Жакоб“ (за цялостно творчество), Франция, 2002 г. Кавалер на ордена „Arts et lettres“, за заслуги към френската култура, 2004 г. Българо-шведската литературна награда „Артур Лундквист“ (2011), връчвана през година от 1988 до 2016 г. съвместно от НДФ „13 века България“, СУ „Св. Климент Охридски“ и посолството на Швеция в България Национална награда за художествен превод „Стоян Бакърджиев“, 2013 г.„Кирил Кадийски е четвъртият, удостоен с наградата за превод „Стоян Бакърджиев“, pa-media.net.„Кирил Кадийски е новият носител на Националната награда за художествен превод „Стоян Бакърджиев“, БТА, 9 март 2013 г.
Кратка библиография За пълната библиография вижте Кирил Кадийски. Библиография.
Книги Небесни концерти, стихотворения, Български писател, 1979 Ездач на мраморни коне, стихотворения, Български писател, 1983 Пясъчно време, стихотворения, Български писател, 1987 Перо от феникс и други стихотворения, Български писател/Златорог, 1991 Поезия, с оформление и илюстрации на Румен Скорчев, в 333 екз., първите 33 от които подвързани на ръка от Николай Ликовски и номерирани от I до VII и от 1 до 25, Народна култура, 1995 Живее в тоя странен град поетът, Издателско ателие „Аб“, 1997, (Награда Златната метафора) Кирил Кадийски. Съчинения в три тома (том I – Поезия, том II – Прози, том III – Преводи), ЕА Плевен, 1997 Сонети, с предговор от Светлозар Жеков, Библиофилско издателство Ликовски, 1999 Вечеря в Емаус, с предговор от Жан Оризе, Издателство Захарий Стоянов, 2000 Между двойна бездна – стихове, есета и преводи, Университетско издателство Св. Климент Охридски, 2003 Нови сонети, с пет рисунки от Николай Панайотов, Нов Златорог, 2003