Карбуница или Кърбуница () е село в Северна Македония, в община Кичево.
География Селото е разположено в Кичевската котловнина.
История В XIX век Карбуница е чисто българско село в Кичевска каза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е от 1862 година. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Карбуница (Karbounitza) е посочено като село с 37 домакинства със 140 жители българи.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Кърбуница живеят 515 българи християни.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Карбуница е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 50 къщи.
По време на Илинденското въстание селото е нападнато от турски аскер и башибозук на 22 юли 1903 година, като при нападението са изгорени 81 къщи и са убити Мицковица Милевска, Мойсовица Милевска, Лазе Антев от Старнец, Велян Новачев от Кладник, докато от селската чета загиват въстаниците Глигор Карбунцки и Харитон Янакиев от Доленци.
Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Карбуница има 57 сръбски къщи.Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив По данни на митрополит Козма Дебърски към 1905 година в селото има 12 сърбомански и 60 български къщи. Въпреки това по заповед на кичевския каймакамин ключовете от църквата са предадени на малцинството сърбомани. Първенците на селото, които протестират срещу това, са арестувани и задържани четири месеца по скалъпено обвинение в убийство.Лельова, Росица. На духовния фронт от Илинден до Балканската война. Българската екзархия и екзархийските институции в Македония (1903-1912), София, Издателство на БАН, 2021, с. 98-99. Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Карбуница има 600 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.
Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Карбуница:Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 76.
Домакинства Гурбетчии Грамотни Неграмотни мъже жени общо мъже жени общо 77 70 63 24 87 177 192 369
При избухването на Балканската война 1 човек от Карбуница е доброволец в Македоно-одринското опълчение.
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
По време на българското управление във Вардарска Македония през Първата световна война Карбуница е център на община в Кичевска околия на Битолски окръг и има 415 жители.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 5.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Карбуница като българско село.Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
Според преброяването от 2002 година селото има 42 жители македонци.
От 1996 до 2013 година селото е част от община Вранещица.
Личности
Родени в Карбуница Иван Спасе, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че „изчезването на Китан и още едно лице“, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Йорги Шемко, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че „изчезването на Китан и още едно лице“, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Китан Милошев (Китан Милошевич, ? – 1904), сърбоманин, убит от български дейци Кузман Кръсте, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че „изчезването на Китан и още едно лице“, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Лазар, войвода на ВМОРО и помощник на Арсо Мицков, после се прехвърля в Крушевско и действа с Климент Кочовски, а по-късно пак в Кичевско Лазар Неделко, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че „изчезването на Китан и още едно лице“, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година
Бележки
Категория:Села в община Кичево