Латово () е село, в община Брод (Македонски Брод).
География Селото се разположено в областта Долно Кичево на десния бряг на Треска (Голема) в пролома на реката между Песяк и Бушева планина.
История В XIX век Латово е село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Латово (Latovo) е посочено като село с 28 домакинства със 120 жители българи. Църквата „Света Богородица“ е от 1881 година.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Латово е населявано от 400 жители, всички българи. Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Латово има 35 български къщи.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Лотово е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 40 къщи.
Цялото население на Латово е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Латово има 480 българи екзархисти.
Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Латово:Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 76.
Домакинства Гурбетчии Грамотни Неграмотни мъже жени общо мъже жени общо 51 55 71 13 84 83 116 199
При избухването на Балканската война в 1912 година 17 души от Латово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Латово като българско село.Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
В 1938 година е построен манастирът „Свети Петър и Павел“, но по-късно е запуснат.
Според преброяването от 2002 година Латово има 85 жители македонци.
Личности
Родени в Латово Александър Атанасов – Латовчето (? – 1906), български революционер от ВМОРО, четник на Петър Юруков„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35 и на Панчо Константинов„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.42 загинал в сражението при Ветерския манастир на 18 април 1906 година Иван Василев (Йонче, 1874 – ?), български революционер, член на ВМОРО; Захарий Димитров (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, обществен деец Мисайле Гюрчинов Лазоров, български революционер от ВМОРО, районен началник на Рабетинкол след Илинденското въстание Михаил Йосифов, български революционер от ВМОРО Мицко Кръстев (Латовски) (1855 – 1909), ренегат от ВМОРО и сърбомански войвода Траян Костадинов Вълканов, български революционер от ВМОРО Цветко Георгиев, български опълченец, V опълченска дружина, умрял преди 1918 г.
Бележки
Категория:Села в община Брод