Сланско

Сланско () е село в община Брод (Македонски Брод).

География Селото е разположено в областта Поречие в североизточните падини на Бушева планина на малката река Сланщица, десен приток на Треска (Голема). От общинския център Брод селото е отдалечено на 4 километра. Селото има три махали – Горна махала, Мурговци и Райовци.

Име Според Иван Нелчинов, училищен инспектор в района през 90-те години на XIX век, името на селото идвало от солената вода, която извирала съвсем наблизо: местното население вместо солено казвало слано, и така селото било наречено Сланско.

История Село Сланско е споменато във Виргинската грамота на българския цар Константин Тих Асен от XIII век, издадена на манастира „Свети Георги Бързи“ при Скопие.

В обобщен списък (иджмал дефтер) на селищата във вилаета Пирлепе, обложени с данъка джизие, от 9 април 1636 година селото е записано като Исланичко, с 25 ханета.Турски извори за българската история, предговор и съставителство Е. Грозданова, Главно управление на архивите, София 2001, с. 31 (превод П. Груевски).

В XIX век, независимо че географски принадлежи на Поречието, Сланско административно е част от Прилепската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Сланско е посочено два пъти – веднъж като част от Прилепската каза под името Сланско (Slansko) с 56 домакинства и 246 жители българи и втори път като част от Кичевската каза под името Сланска (Slanska) с 54 домакинства и 225 жители българи.

През 1868 година за Сланско са предплатени три екземпляра от изданието на „Поучително евангелие“ на Софроний Врачански. Един е за църквата „Свети Николай“ и по един за спомоществувателите Кочо Танев (мутафчия) и Диме Д. Митрович.Поучително евангеліе за сичкитѣ недѣли презъ годината, за господскитѣ и богородични праздницы и за по-големытѣ святіи. Събралъ от славянски и от грьчески Софроній, епископъ Врачанский, родомъ котленецъ, и съчинил на българскій язик в 1806, въ Бѣлградъ, 1868. Имената на родолюбивите спомоществователи на Софронието, с. 2. Днешната църква „Свети Никола“ е изградена в 1890 година. Към 1892 година учител в селото е Илия Чонев от Крушево.

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Сланско е населявано от 560 жители, всички българи. Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Сланско има 80 български къщи.

34 сланщани участват в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1902 година.

Цялото население на Сланско е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сланско има 600 българи екзархисти и функционира българско училище.

При избухването на Балканската война в 1912 година 18 души от Сланско са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Сланско е част от Бродска община в Бродска околия на Тетовски окръг и има 587 жители.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 97.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Сланско като българско село.Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.

В 1934 година е изградена църквата „Свети Илия“.

Според преброяването от 2002 година селото има 169 жители македонци.

Личности Родени в Сланско Георги Апостолов, участник в Илинденско-Преображенското въстание Гино Андреев, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52-53 Гюрчин Наумов Плякот (1851 – 1904), български революционер, войвода на ВМОРО Дамян и Секула Здравеви, участници в Илинденско-Преображенското въстание, убити в 1909 година от сръбския войвода Михаил Йосифов Диме Влечков, участник в Илинденско-Преображенското въстание Димитрия Кочов, участник в Илинденско-Преображенското въстание Димитрия Толев, участник в Илинденско-Преображенското въстание Иван Смилев, участник в Илинденско-Преображенското въстание Илия Апостолов, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака Илия Тодоров, участник в Илинденско-Преображенското въстание Китан Котев, участник в Илинденско-Преображенското въстание Кузман Тодоров, български революционер от ВМОРО, четник на Деян Димитров„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35 Лазар Божков, участник в Илинденско-Преображенското въстание Милан Стефанов, участник в Илинденско-Преображенското въстание Мишко Фиданов, български революционер, ръководител на сланечкия комитет нат ВМОРО Никола Влечков, участник в Илинденско-Преображенското въстание Никола Димев, участник в Илинденско-Преображенското въстание Петър Дуков, български революционер от ВМОРО, четник на Кръстю Лазаров„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.46 Цветан Алексов, български революционер Симеон Мицев, участник в Илинденско-Преображенското въстание Христо Видев, български архитект Цветан Велев Меро, участник в Илинденско-Преображенското въстание

Бележки

Категория:Села в община Брод