Сопище или Сопища () е село в Северна Македония, център на едноименната община Сопище.
География Разположено е в областта Кършияка в източното подножие на планината Водно на четири километра южно от столицата на страната Скопие и на практика е негов квартал.
История В XIX век Сопище е село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Сопища е населявано от 333 жители българи християни.
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сепища има 440 българи екзархисти.
През февруари 1907 година войводата на ВМОРО Васил Аджаларски изгаря хана в Сопище, който служи за база на сръбската въоръжена пропаганда.Снегаров, Иван. Васил Аджарларски, Родина (Скопие), г. ІІІ, бр. 660, 8 юли 1918, с. 2. В отговор пропагандата взима решение да запали цялото село и съсредоточава 300 сръбски четници и сърбомански селяни от Поречието на планината Караджица, но поради факта, че движението им е открито и осуетено от турски военни части, а сръбските чети от Скопска Църна гора също не успяват да се придвижат, Сопище е спасено.Војвода Василије Трбић, Мемоари. Казивања и доживљаји војводе велешког, књига прва, Београд, 1996, с. 138-141.
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Сопище (Sopište) като българско мохамеданско село.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Сопище като българско село.Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
Според преброяването от 2002 година селото има 5325 жители.
Националност Всичко северномакедонци 5255 албанци 0 турци 1 роми 0 власи 11 сърби 39 бошняци 0 други 19
Бележки
Категория:Села в община Сопище