Николаус Ленау () е поетическото име на Николаус Франц Нимбш фон Щреленау, австрийски лирик, роден в Шадат (унгарски: Csatád), окръг Тимишоара, Банат, днес Румъния, в семейството на разорен офицер. През 1926 г. градчето е преименувано в чест на поета Ленаухайм.
Живот
Още на младини Ленау вкусва горчивините на бедността и на съсипаното семейно огнище. Намерил убежище при баба си във Виена, той следва философия, право и медицина и общува с виенски писатели, сред които Франц Грилпарцер и Фердинанд Раймунд. За да избяга от „затвора на народите“, както нарича Австрийската империя, Ленау напуска родината си и започва да странства, а в 1832 г. се преселва в Америка. На следната година обаче се завръща в Германия, разочарован от „вонящите до небето еснафски душици“ на американците. Нещастната любов към съпругата на свой приятел, напразните домогвания до професура по естетика във Виенския университет и разтрогването на два годежа довеждат поета до душевен срив и той е въдворен в психиатричната клиника Обердьоблинг край Виена, където след три години умира в пълно умопомрачение.
Творчество
Поезията на Николаус Ленау, популярна преди всичко с „Песни на тръстиките“ Из „Песен на тръстиките“ в превод на Венцеслав Константинов (1832), е проникната от дълбоко страдание и див възторг, в нея метежната душа непрекъснато дири светла пролука през мрака на покрусата и отчаянието. Ленау предпочита есенните мотиви с мекия блясък на залеза над смълчаните планини, с нежната прозрачност на въздуха, който бавно натежава от багрите на нощта. Поетът е майстор при предаването на всички отсенки на мимолетното настроение, но и на страстното опустошително чувство, което не дарява радост, а е извор на мъка – такава е за него любовта. Пламенни стихове посвещава Ленау на борците за човешко освобождение – сред тях са чешкият национален герой Ян Жишка и изгореният на клада италиански реформатор Савонарола. Своя романтически възглед за раздвоението между блян и действителност поетът излага в драматичната си поема „Фауст“ (1836).
Признание „Мировата скръб“ на Ленау го сродява с други големи негови съвременници като Джордж Байрон и Джакомо Леопарди. Отличен музикант, Николаус Ленау е написал много хармонични стихове, към някои от които сам е съчинил музика. За него Пенчо Славейков казва: „Особено на млади хора, като на мене едно време, Ленау ще се харесва със своята меланхолия и с вълшебната музикалност на стиха... Неговите пейзажи са едни от най-дивните в немската лирика, и темпераментът на Ленау е добил може би най-добър израз в тях.“
Празник на любовта По стъпала от звънки песни Пак чучулигата лети; Сред цвят и мириси чудесни В гората весел хор ехти.
Навред олтари се разкриват Пред тайнството на пролетта И хиляди сърца забиват За празника на любовта.
И сякаш свещи в катедрала Припламват рози на възбог; Навлезли в жертвената зала, Душите тръпнат от възторг.
1832 „Празник на любовта“ от Николаус Ленау, в превод на Венцеслав Константинов
В чест на поета Съюзът на немскоговорещите унгарци в град Фюнфкирхен учредява през 1990 г. културната награда „Ленау“.
Библиография
Der Unbeständige, 1822 Abschied. Lied eines Auswanderers, 1823 Schilflieder, 1832 Winternacht, 1832 Der Postillion 1833 Polenlieder, 1835 Faust, 1836 Savonarola, 1837 Stimme des Kindes, 1838 In der Neujahrsnacht, 1840 Die Albigenser, 1842 Waldlieder, 1843 Blick in den Strom, 1844 Eitel nichts!, 1844 Don Juan (Fragment), 1844
Бележки
Източници Тази статия се основава на материал , използван с разрешение.
Външни препратки Поезия от Николаус Ленау , в превод на Венцеслав Константинов
Projekt Gutenberg-DE
Werke bei Zeno.org zgedichte.de Gedichte berühmter Schriftsteller Bücherquelle Die Deutsche Gedichtebibliothek Freiburger Anthologie Liebeslyrik deutscher Dichter Die LYRIKwelt Филми по произведения на Николаус Ленау
Категория:Австрийски писатели Категория:Австрийски поети Категория:Поети на Романтизма Категория:Възпитаници на Виенския университет Категория:Починали във Виена