Рикарда Хух () е немска поетеса, романистка и историчка, родена в Брауншвайг в семейството на едър търговец. В рода ѝ има много литератори и историци на културата.

Живот

Рикарда Хух следва в Цюрих, понеже университетите в Германия все още не допускат жени. Изучава история, философия и филология и става една от първите жени, получили докторска титла. Намира си работа като секретарка в Цюрихската централна библиотека и после като учителка в девическа гимназия. Намеренията ѝ да основе в Бремен школа за подготовка на момичета за следване в университет, пропадат. След два неуспешни брака поетесата се преселва при дъщеря си в Берлин, а после живее в Хайделберг, Фрайбург и Йена.

Когато през 1933 г. в Германия на власт идва Хитлер, Рикарда Хух като протест срещу настъпващата „империя на пъкъла“ напуска Пруската академия на изкуствата и е подложена на силен политически натиск, но остава да живее в Германия. След края на Втората световна война – малко преди смъртта си – тя става почетен председател на Първия немски конгрес на писателите в Берлин (1947).

Творчество

Ранната лирика на Рикарда Хух, публикувана под псевдонима Рихард Хуго в книгата „Стихотворения“ (1891), е изпълнена със страстни чувства и меланхолични настроения в стила на неоромантизма от края на XIX век. Според поетесата духовното обедняване на западния свят започва още през XVII век със загубването на чувството за човешка самоличност и Бог. Но постепенно тя се домогва до възгледа, че нравствената цел трябва да стои над естетическата форма, а научното познание – над индивидуалния емоционален порив. Нейното творчество става по-рационално и идейно по-задълбочено, подкрепено от убеждението, че вечните божествени закони стоят над преходния материализъм на епохатаСтихотворението „Както, щом Бог пожелае“ в превод на Венцеслав Константинов.

Поезията на Рикарда Хух е събрана в книгите „Стари и нови стихотворения“ (1920) и „Есенен огън“ (1944).

Признание За антологията си „Немски поети“ (1911) Пенчо Славейков превежда стихове от Рикарда Хух и казва, може би несправедливо, за нея: „Тя пише мъжки. И в нейните песни рядко се чува поетически интимен тон. Тя се мъчи здраво да чувства, логично да мисли.“

Поетесата е отличена с наградата „Гьоте“ на град Франкфурт на Майн (1931) и за цялостно творчество с литературната награда „Вилхелм Раабе“ на град Брауншвайг (1944).

Избрана е за почетен доктор на Йенския университет „Фридрих Шилер“ (1946).

В нейна чест град Дармщат учредява през 1978 г. литературната награда „Рикарда Хух“.

Библиография Der Bundesschwur. Lustspiel mit Benutzung der historischen Ereignisse in der schweizerischen Eidgenossenschaft vom Jahre 1798, 1890 Gedichte, 1891 Die Hugenottin, Historische Novelle, 1892 Evoe Dramatisches Spiel, 1892 Die Neutralität der Eidgenossenschaft besonders der Orte Zürich und Bern während des spanischen Erbfolgekrieges, Diss., 1892 Erinnerungen von Ludolf Ursleu dem Jüngeren, Roman, 1893 Gedichte, 1894 Das Spiel von den vier Züricher Heiligen, 1895 Die Wick'sche Sammlung von Flugblättern und Zeitungsnachrichten aus dem 16. Jahrhundert in der Stadtbibliothek Zürich, 1895

Der Mondreigen von Schlaraffis, Novelle, 1896 Teufeleien, Lügenmärchen, Novellen, 1897 Haduvig im Kreuzgang, Novelle, 1897 Fra Celeste und andere Erzählungen (Der arme Heinrich; Der Weltuntergang; Die Maiwiese), 1899 Blütezeit der Romantik, 1899 Ausbreitung und Verfall der Romantik, 1902 Dornröschen. Ein Märchenspiel, 1902 Aus der Triumphgasse. Lebensskizzen, 1902 Vita somnium breve, 2 Bde. Roman, 1903 (später als: Michael Unger) Von den Königen und der Krone, Roman, 1904 Gottfried Keller, 1904 Seifenblasen Drei scherzhafte Erzählungen (Lebenslauf des heiligen Wonnebald Pück; Aus Bimbos Seelenwanderungen; Das Judengrab), 1905 Die Geschichten von Garibaldi (Bd. 1: Die Verteidigung Roms; Bd. 2: Der Kampf um Rom), 1906-1907 Neue Gedichte, 1908 Das Risorgimento, 1908 Das Leben des Grafen Federigo Confalonieri, 1910 Der Hahn von Quakenbrück und andere Novellen (Der Sänger; Der neue Heilige), 1910 Der letzte Sommer, Eine Erzählung in Briefen, 1910 Der große Krieg in Deutschland, Bd. 1-3, 1912-1914 Natur und Geist als die Wurzeln des Lebens und der Kunst, 1914 (später als: Vom Wesen des Menschen. Natur und Geist., 1922) Wallenstein. Eine Charakterstudie, 1915 Luthers Glaube. Briefe an einen Freund, 1916 Der Fall Deruga. Roman, 1917 Jeremias Gotthelfs Weltanschauung, Vortrag, 1917 Der Sinn der Heiligen Schrift, 1919 Alte und neue Gedichte, 1920 Entpersönlichung, 1921 Michael Bakunin und die Anarchie, 1923 Stein, 1925 Graf Mark und die Prinzessin von Nassau-Usingen, Eine tragische Biographie, 1925 Der wiederkehrende Christus. Eine groteske Erzählung, 1926 Im alten Reich. Lebensbilder deutscher Städte (3 Bände: Der Norden/Die Mitte des Reiches/Der Süden), 1927 Neue Städtebilder (Im alten Reich Bd. 2), 1929 Gesammelte Gedichte, 1929 Alte und neue Götter (1848). Die Revolution des 19. Jahrhunderts in Deutschland, 1930 (später als: 1848. Die Revolution des 19. Jahrhunderts in Deutschland, 1948)

Deutsche Geschichte, 1934-49 Römisches Reich Deutscher Nation, Bd. 1, 1934 Das Zeitalter der Glaubensspaltung, Bd. 2, 1937 Untergang des Römischen Reiches Deutscher Nation, Bd. 3, 1949 Frühling in der Schweiz, Autobiographsische Darstellung, 1938 Weiße Nächte, Novelle, 1943 Herbstfeuer, Gedichte, 1944 Mein Tagebuch, 1946 Urphänomene, 1946 Der falsche Großvater, Erzählung, 1947

Източници и бележки

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки

Поезия от Рикарда Хух , в превод на Венцеслав Константинов Рикарда Хух в Die LYRIKwelt Рикарда Хух в Литературния портал Бавария Biographie: Ricarda Huch Ricarda Huch: Leben und Schreiben im europäischen Horizont

Категория:Носители на литературни награди на Германия Категория:Носители на награда „Гьоте“, Франкфурт на Майн Категория:Възпитаници на Цюрихския университет Категория:Германски романисти Категория:Германски писателки Категория:Германски историци Категория:Германски поетеси Категория:Доктор хонорис кауза Категория:Родени в Брауншвайг Категория:Починали в Рейнланд-Пфалц