Хуго фон Хофманстал () е австрийски поет, белетрист, есеист и драматург, роден във Виена в семейството на банкер от стар аристократичен род.
Живот Хофманстал завършва елитната Академична гимназия във Виена, където изучава италиански, френски, английски, латински и гръцки. Под влиянието на Фридрих Ницше започва да публикува (под псевдоним) още шестнадесетгодишен. Запознава се с възрастния вече Хенрик Ибсен и с Герхарт Хауптман. Но най-голямо значение за духовното му развитие има срещата със Стефан Георге в 1891 г. Хофманстал следва право във Виенския университет, но скоро напуска и поема доброволна едногодишна военна служба при драгунския полк в Брюн (днес Бърно). После Хофманстал записва френска филология и завършва с докторат. Предприема пътувания до Венеция и Париж, където се запознава с Морис Метерлинк и скулптора Огюст Роден. Приятелство го свързва с Райнер Мария Рилке и композитора Рихард Щраус, с когото осъществява редица общи проекти в сътрудничество с режисьора Макс Райнхард.
Творчество
Ранното творчество на Хуго фон Хофманстал, създадено в маниера на сецесионния „югендстил“, е обвеяно от тъжното очарование на френския символизъм. Поет на „уморената кръв“, той отрича натурализма и застъпва естетическите идеи на Fin-de-siècle за „чисто изкуство“ „Терцини за тленността“ в превод на Венцеслав Константинов. Хофманстал смята, че всеки човек, независимо от своя произход, раса и епоха, носи в себе си една първоначална, още лишена от съдба „пре-екзистенция“, която в сблъсъка с живота и в резултат на „деяния и страдания“ се превръща в осъзната „екзистенция“. Това схващане за съществуването върху тази земя позволява на поета да се приобщи към различни културни сфери – в творчеството му се долавят влияния от Еврипид, средновековната лирика на минезингерите и австрийската барокова книжовност, но също и от Шекспир, Гьоте, Стефан Георге, Райнер Мария Рилке. Въпреки това многообразие от въздействия Хофманстал рано постига свой собствен стил и индивидуален художествен изказ.
Поетическата слава на Хофманстал се гради на умението да изразява тайнствените връзки на предметите с човешката душа чрез ритмично пулсираща, неизказано музикална словесна магия. Сред по-важните му произведения личат първата му драма „Вчера“ (1891), последвана от „Смъртта на Тициан“ (1892), „Безумецът и смъртта“ (1893) и „Жена на прозореца“ (1897), а също „Избрани стихове“ (1903) и повестта „Жената без сянка“ (1919).
Признание В 1919 г. Хуго фон Хофманстал за първи път е номиниран за Нобелова награда, но и при следващите номинации не получава отличието.
Двамата Тя стискаше бокала в крехка длан - а устните ѝ се топяха в блян, – тъй леко, сигурно вървеше тя, че даже капчица не се разля.
Тъй лека, с мощ бе неговата длан: той яздеше пламтящ жребец умело и с жест небрежен го застави смело да спре треперещ като закован.
Но щом от нейната гореща длан пое бокала лек, за миг в тъмата той тежък стана за една ръка,
Понеже двама тръпнеха така, че всяка длан протегна се без свян - и тъмно вино плисна на земята.
1895„Двамата“ от Хофманстал, в превод на Венцеслав Константинов
Библиография Драми
Либрета Музиката към всички либрета е на Рихард Щраус.
Разкази и диалози
Статии, есета, речи
Роман (фрагмент) 1907 – 1927: Andreas oder Die Vereinigten
Стихотворения 1922: Gedichte
На български Хуго фон Хофманстал, Съчинения в проза. Превод от немски Иво Милев. София: Захари Стоянов, 2002, 254 с. (ISBN 954-739-307-3)
За него Koch, Hans-Albrecht. Hugo von Hofmannsthal. Dtv, München 2004, ISBN 3-423-31018-9. Mayer, Mathias. Hugo von Hofmannsthal. Metzler, Stuttgart 1993, ISBN 3-476-10273-4 Gottfried, Paul. „Hugo von Hoffmannsthal and the Interwar European Right.“ Modern Age 49.4 (2007): 508+ online Broch, Hermann. Hofmannsthal und seine Zeit – Eine Studie. Herausgegeben und mit einem Nachwort versehen von Paul Michael Lützeler. Bibliothek Suhrkamp. Frankfurt am Main 2001, ISBN 978-3-518-22342-0 (verfasst 1947/1948, първо изд. 1955) McClatchy, J. D. (editor). The Whole Difference: Selected Writings of Hugo von Hofmannsthal, Princeton University Press, 2008, ISBN 978-0-691-12909-9. Chapter 1 contains a brief biography Junk, Anke. Andreas oder Die Vereinigten von Hugo von Hofmannsthal: eine kulturpsychoanalytische Untersuchung. Hannover, Impr. Henner Junk, 2015, Schorske, Carl E. Fin-de-siècle Vienna: Politics and Culture, 1980 Stork, Charles Wharton. The Lyrical Poems of Hugo Von Hofmannsthal, 1918 Volke, Werner. Hugo von Hofmannsthal. Rowohlt, 1967 Weiss, Winifred. Comparative Literature. Vol. 25, no. 1. (Winter, 1973), pp. 60–67
Източници Тази статия се основава на материал , използван с разрешение.
Външни препратки Поезия от Хофманстал , в превод на Венцеслав Константинов
Хуго фон Хофманстал в Литературен свят Критика за Хуго фон Хофманстал в Литернет Дом музей „Хофманстал“ във Виена Хофманстал в Projekt Gutenberg-DE Творби на Хофманстал в Zeno.org Стихотворения на Хофманстал в zgedichte.de Стихотворения на Хофманстал в Gedichte berühmter Schriftsteller Творби на Хофманстал в Die Deutsche Gedichtebibliothek Творби на Хофманстал във Freiburger Anthologie Хофманстал в Die LYRIKwelt
Категория:Австрийски писатели Категория:Австрийски драматурзи Категория:Австрийски либретисти Категория:Австрийски есеисти Категория:Австрийски поети Категория:Символизъм Категория:Млада Виена Категория:Родени във Виена