Хуго Бал () е немски поет, белетрист, драматург, есеист, режисьор и преводач.
Биография и творчество Роден е в Пирмазенс, на границата с Франция, и израства в строго католическо семейство.
Следва германистика, история и философия в Мюнхен и Хайделберг, където слуша лекции върху Рихард Вагнер, Артур Шопенхауер и Фридрих Ницше. Не завършва дисертацията си върху Ницше и след разрив със семейството си заминава за Берлин, където се записва в театралната школа на Макс Райнхард. Работи като драматург в Плауен и Мюнхен и сътрудничи на литературни издания.
През 1913 г. Хуго Бал публикува своите „Афоризми“ в списание „Югенд“ и първите си експресионистични стихотворения в списанията „Ди Акцион“ и „Ди нойе кунст“. Заедно с Василий Кандински възнамерява да издаде алманах „Новият театър“ като допълнение към сборника „Синият ездач“, но начинанието се осуетява поради избухването на Първата световна война. Хуго Бал се записва доброволец, но е освидетелстван като негоден за военна служба. В 1915 г. емигрира в Цюрих и изкарва прехраната си като пианист и автор на текстове във вариете „Фламинго“, с което обикаля Швейцария.
Заедно с Ханс Арп, Рихард Хюлзенбек, Тристан Цара и Марсел Янко поетът основава през 1916 г. в Цюрих прочутото „Кабаре Волтер“, което става люлка на дадаизма. Това художествено движение възниква като протест срещу войната, институционализирането на културата, целесъобразността на изкуството и перфекционизмът на техниката. Като предпочитани изразни форми поетите-дадаисти използват колажи и произволно свързани поредици от думи и срички. На първата дадаистична вечер Хуго Бал прочита манифест, в който казва: „Ще чета стихове, чиято главна цел е отказът от езика“.
Тогава са създадени и неговите „звукови поеми“ (Lautgedichte), „стихове без думи“ Звуковото стихотворение „Керван“ в превод на Венцеслав Константинов, с идеята, че звукът е по-искрен от словото. Образец за цюрихските дадаисти стават гротескните „Песни под бесилото“ (1905) на Кристиан Моргенщерн.
След края на войната Хуго Бал се посвещава на католицизма, изучава старите мистици и се занимава с екзорсизъм като форма на раннохристиянска психотерапия. Изнася лекции в Германия и Швейцария и издава автобиографичната си книга с афоризми „Бягство от времето“ (1927). В Тесин завързва тясно приятелство с писателя Херман Хесе, за когото в 1927 г. написва биографично есе „Херман Хесе. Живот и творчество“. Бал умира край Лугано от рак на стомаха.
Признание През 1990 г. родният град на поета Пирмазенс учредява в негова чест литературната награда „Хуго Бал“.
О, Мариета-Крипистика! О, Мариета-Крипистика! Престолно канапе в сарая на Севиля! Ти пò си ценна от ликуващата паплач на тирантите, чиито лакоми хоботи имат навика да душат по корема ти.
1916 „О, Мариета-Крипистика!“ от Хуго Бал, в превод на Венцеслав Константинов
Библиография
Die Nase des Zinkenmeisters (Tragikomödie), 1911 Flametti oder Vom Dandysmus der Armen (Roman), 1918 Zur Kritik der deutschen Intelligenz, 1919 Byzantinisches Christentum, 1923 Die Folgen der Reformation, 1924 Die Flucht aus der Zeit (Aphorismen), 1927 Hermann Hesse. Sein Leben und sein Werk (Biografie), 1927
Източници
Тази статия се основава на материал , използван с разрешение.
Външни препратки
„Кабаре Волтер“ и Дадаизма Поезия от Хуго Бал , в превод на Венцеслав Константинов Поезия от Хуго Бал в превод на Владимир Сабоурин Хуго Бал, „Откриващ манифест, 1-ва Дада вечер“, Цюрих, 14 юли 1916, в превод на Владимир Сабоурин Projekt Gutenberg-DE Werke bei Zeno.org zgedichte.de Bibliotheca Augustana Gedichte berühmter Schriftsteller Textlog Die Deutsche Gedichtebibliothek Liebeslyrik deutscher Dichter Lyrik Gedichte Poesie Literaturportal Bayern Die LYRIKwelt
Категория:Германски писатели Категория:Германски поети Категория:Германски драматурзи Категория:Германски есеисти Категория:Дадаизъм Категория:Звукова поезия Категория:Германци в Швейцария Категория:Германски преводачи Категория:Швейцарски пианисти Категория:Починали от рак