Готфрид Бен

Готфрид Бен () е германски новелист, есеист и драматург.

Биография и творчество Произход и младост Роден е в Мансфелд в семейството на протестантски пастор. Израства в селски условия заедно с шест братя и сестри. По желание на баща си Готфрид Бен следва теология и философия в Марбург и Берлин, но после завършва медицина.

Малко преди избухването на Първата световна война пътува до Съединените щати като корабен лекар. След това е частен лекар в Берлин, където се свързва с кръга на експресионистите и сътрудничи на списанията „Ди Акцион“ и „Дер Щурм“.

Първи книги Готфрид Бен публикува първата си книга „Морга и други стихове“ Стихотворението „Малка астра“ в превод на Венцеслав Константинов (1912), в която провокативно отрича поетическия „краснопис“ на символистите. Издава и посветената на поетесата Елзе Ласкер-Шюлер стихосбирка „Синове“ (1913). По време на войната Бен публикува книгата с омерзени от кръвопролитията стихове „Плът“ (1917), а след това работи като лекар по кожни и венерически болести в Берлин и издава стихосбирките „Упойка“ (1925) и „Раздвоение“ (1925). По творбата му „Безспирното“ Паул Хиндемит композира оратория (1931).

Годините на националсоциализма

През 1932 г. Готфрид Бен става член на Пруската академия на изкуствата. Поетът приветства настъплението на националсоциализма в Германия с вярата, че „народностното обновление“ и един исторически нов човешки тип ще сложат край на буржоазното декадентство. Своите възгледи Бен излага в силно оспорваната реч по радиото „Новата държава и интелектуалците“ (1933). Само една година по-късно той се отрича от тази позиция и изпада в дълбока изолация. Гьобелсовата пропаганда го обявява за „изроден поет“, Бен е изключен от лекарския съюз, а през 1938 г. и от Имперската писателска камара, като творчеството му е официално забранено. Успява да издаде нелегално „Двадесет и две стихотворения 1936 – 1943“ (1943).

Късно творчество

Едва след края на Втората световна война Готфрид Бен може отново да публикува – издава в Швейцария „Статични стихове“ (1948), а също „Фрагменти“ (1951), но е подложен на остри критики заради политическото си минало. Излизат и книгите му „Дестилации“ (1953) и „Aprèslude“ [Постлюдия] (1955), които затвърждават името му на патриарх на модерната немска поезия.

Признание Въпреки политическите перипетии, през 50-те години на XX век творчеството на Готфрид Бен достига световна слава и той е удостоен с високото литературно отличие „Георг Бюхнер“ (1951).

Библиография Morgue und andere Gedichte, 1912 Söhne. Neue Gedichte, 1913 Gehirne. Novellen, 1916 Fleisch, Gesammelte Lyrik, 1917 Diesterweg, Eine Novelle, 1918 Der Vermessungsdirigent. Erkenntnistheoretisches Drama. Karandasch. Rapides Drama, 1919 Ithaka, Dramatische Szene, 1919 Etappe, 1919 Die Gesammelten Schriften, 1922 Schutt, Gedichte, 1924 Betäubung. Fünf neue Gedichte, 1925 Spaltung. Neue Gedichte, 1925 Gesammelte Gedichte, 1927 Gesammelte Prosa, 1928 Fazit der Perspektiven, 1931 Das Unaufhörliche. Oratorium in drei Teilen für gemischten Chor, Knabenchor und Orchester. Musik von Paul Hindemith, 1931 Nach dem Nihilismus, 1932 Der neue Staat und die Intellektuellen, 1933 Kunst und Macht, 1934 Ausgewählte Gedichte 1911-1936, 1936 Gedichte, 1936

Zweiundzwanzig Gedichte 1936-1943, 1943 Statische Gedichte, 1948 Drei alte Männer, 1949 Ausdruckswelt. Essays und Aphorismen, 1949 Der Ptolemäer. Berliner Novelle 1947, 1949 Trunkene Flut. Ausgewählte Gedichte bis 1935 (mit Epilog 1949), 1949 Roman des Phänotyp, 1949 Doppelleben. Zwei Selbstdarstellungen, 1950 Frühe. Prosa und Reden, 1950 Fragmente. Neue Gedichte, 1951 Probleme der Lyrik, 1951 Essays, 1951 Frühe Lyrik und Dramen, 1951 Die Stimme hinter dem Vorhang, 1952 Destillationen. Neue Gedichte, 1953 Monologische Kunst -? Ein Briefwechsel zwischen Alexander Lernet-Holenia und Gottfried Benn, 1953 Altern als Problem für Künstler, 1954 Provoziertes Leben. Ausgewählte Prosa, 1954 Reden, 1954 Aprèslude, Gedichte, 1955

Посмъртни публикации Über mich selbst 1886-1956, 1956 Soll die Dichtung das Leben bessern?, 1956 Gesammelte Gedichte, 1956 Ausgewählte Briefe, 1957 Primäre Tage. Gedichte und Fragmente aus dem Nachlaß, 1958 Briefe an Ernst Jünger, E. R. Curtius, Max Rychner u.a., 1960 Gesammelte Werke, In 4 Bänden, 1961 Das gezeichnete Ich. Briefe aus den Jahren 1900-1956, 1962 Lyrik und Prosa, Briefe und Dokumente. Eine Auswahl, 1962 Medizinische Schriften, 1965 Sämtliche Werke, Stuttgarter Ausgabe. In sieben Bändenm, 1986 Einsamer nie. Gedichte und Prosa, Gelesen von Gottfried Benn, 1997 Sämtliche Gedichte, 1998

Източници и бележки

Тази статия се основава на материал , използван с разрешение.

Външни препратки

Поезия от Готфрид Бен , в превод на Венцеслав Константинов Lyrikline: Das hörbare Erbe Готфрид Бен чете свои стихове Готфрид Бен в Deutsche Dichter Готфрид Бен в Die Deutsche Gedichtebibliothek Готфрид Бен в Die LYRIKwelt

Категория:Германски писатели Категория:Писатели модернисти Категория:Германски поети Категория:Германски драматурзи Категория:Германски есеисти Категория:Експресионизъм Категория:Германски лекари Категория:Дерматология Категория:Носители на наградата „Георг Бюхнер“ Категория:Германски военни дейци от Първата световна война Категория:Родени в Саксония-Анхалт Категория:Починали в Берлин Категория:Починали от рак