Сопица е село в Западна България. То се намира в община Брезник, област Перник.
География Село Сопица се намира в планински район. Селото е в котловина, която се намира между четири височини, боровата гора „Глог“ или „Султан тепе“, „Дървен кръст“, „Стойков рид“ и „Круша“.
През селото текът две рекички, като едната извира от местността „Пуста ливада“, а другата от местността „Соленик“, двете се вливат в центъра на селото в една и тя се влива в река „Конска“, която минава през местността „Ливагие“.
Почвите в селото са предимно черноземни и пясъчни варовици. Скалите в селото са от мезозойската ера – креда. От с. Сопица се простира ивица от вулканични скали – андезити, андезитови туфобрекчи и туфи, прослоени с червени и сиви мергели. Самата ивица се разполага в ядките на антиклинални гънки, тя започва от Сопица и се простира през Брезнишкото бърдо, към с. Гърло докъм селата Неделково и Завала. Освен плодородните земи, в селото има и много извори, сред които и минерален лечебен извор (помага при бъбречни заболявания) в местността „Соленик“, а от там и името на извора, наричан от жителите „Слана вода“. Край селото в местността „Бела земя“ се намира язовир „Сопица“, които преди години е бил източен.
Освен плодородните си земи, с имена „Суровище“, „Своге“, „Усое“, „Тресуля“, „Соленик“, „Пуста ливада“, „Чаговец“, „Чифлик“, „Равнище“, „Кална бара“ и други, над селото има борова и брезова гора „Мали и Големи Глог“ или „Султан тепе“.
Сопица е съвременно и благоустроено село с изградена инфраструктура, до него има асфалтов път и достъпът е лесен. Най-близкият град е общинският център Брезник на 11 km и областният – Перник на 19 km. От тези данни личи, че Сопица освен че е в центъра на областта Граово, е и важно стратегически разположено село.
История Данни показват, че на мястото на днешното село Сопица, е имало селище още от времето на траките. От някои археологически находки, които са открити в землището на с. Сопица се установява, че то е на повече от две хилядолетия. В местността „Мали глог“ / „Султан тепе“ е намерен релеф на тракийски конник с кратък надпис. Има и няколко тракийски надгробни могили, които допълват далечната история на селото. В земите на днешното село Сопица и в цялата област Граово е живяло тракийското племе „агриани“, споменава Тукидид, както и други две племена – „илеи“ и „граеи“. Днешното име на селото идва от изчезналата в българския език нарицателна дума „соп“, която има значение на място, богато на извори, чучури, и наставката „-ица“. Името на Сопица със сегашното си име се споменава най-рано в турски документи от 15 век, а именно през 1453 г. По това време то е принадлежало към Софийската каза (околия). Първите документи, в които за първи път се среща името на Сопица, са „Извори за българската история“, том 13, и респективно „Турски извори за българската история“, том 2 от 1966 г., издание на БАН. В същите документи за Сопица е отбелязано следното: До 3 декември 1453 г. е било тимар (феодално владение) на Масхара Хъзър и от тази дата се прехвърля на Бей Кули Мукбил. След това един дял от с. Сопица от Мукбил преминава у Пути Хъзър. Този дял се състоял от 26 домакинства, 3 вдовици и приход 1550 акчета. Съществуват и други записвания от този период. На същата дата е записано следното: Тимар на Оклукчу Али преминал у него от Мехмед, син Йешил Исхак. Притежава берат, т.е. заповед, указ от Худавендигяр (султана). Този дял от Сопица: 42 домакинства, 5 вдовици и приход 2870 акчета. Лицата, които са владеели селото, са били военно задължени към султана, т.е. към централната турска власт. Населението на Сопица не е понасяло безропотно жестокостите на турската тирания. Особено в края на 18 и началото на 19 век, когато са върлували кърджалиите и в Брезнишкия край. Един от тези е Кара Фейзи, който е плячкосвал и опожарявал селата и земите, включително и Сопица, където всъщност в местността „Чифлик“ (средновековно кръстовище на пътища, идващи от София за Дирахиум, и от Бяло море за Дунава, от там е минавал и средновековния „Железарски път“) е била лятната му вила и оттам идва и днешното име на местността. По повод безчинствата на Кара Фейзи, един скромен монах – поп Стоян от с. Сопица, който служи в брезнишката църква „Света Петка“ през 1804 г., в една преписка на една църковна книга намира за уместно да запише няколко реда, с които да съобщи на идните поколения за това жестоко време. На 20 ноември 1813 г. поп Стоян отбелязва следното Кириакодромион (Неделник) брезнишки, брезнишката църква е съборена от Кара Фейз. Следващата година е белязана от чума – много светъ измре. Кара Фейз изсича много гори и що имаше по вилаето древо и по софийската каза и по знеполската каза…. И друго да се знае, кога дойде Кара Фейз у Брезник да е ага, та изяде всичкото жито на света, та щеше да помре светът за хляб. Писа поп Стоян от Сопица това лошо слово, да му се смее светът. Друг бележит жител на Сопица е бил и поп Маринко, който служил в църквата „Света Петка“ в Брезник от 12 октомври 1848 г. нататък. По-късно във времето има друга известна и обаятелна личност – Крум Апостолов Попов. Въпреки че България вече не е под османска власт, държавата е разпокъсана и част от земите ѝ са останали под турска власт. Крум Апостолов се включва в македонското четническо движение за освобождаване земите около Пирин, останали под турска власт. Ето какво пише Николай Христов – директор на дирекция „Окръжен държавен архив“ – Враца: Крум става четник при войводата Михаил Чаков от с. Гумендже, Ениджевардарско. На 27 май 1907 г. четата, наброяваща 38 души, заминава за Велешко. Цял месец тя кръстосва друмищата, за да даде своето генерално сражение срещу вековния поробител. И в кметството на с. Сопица е снимката на четника Крум Апостолов Попов с въстаническата униформа с оръжие, чрез която е установено, че той е загинал в сражението на четата с редовна турска войска на 3 юли 1907 г., край с. Ракле, Велешко, днешна Северна Македония. След Освобождението ни от османско владичество друга бележита личност от с. Сопица е поп Станко, който бил запопен от владиката Партений Пирински в 1869 г., живял в края на 19-и и началото на 20 век и бил начело на русофилското движение, той бил енорийски свещеник на Сопица и на селата южно и източно от Брезник. По повод на организирането на Априлското въстание в околията поп Станко е бил заподозрян, след което е арестуван и измъчван, заедно с поп Рисанда от Бегуновци, игумен на Билинския манастир. По-късно в един разказ на Стоян Василев от с. Вискяр той споменава, че при служба в техния дом, поп Станко е трябвало да спомене в молитвата си „Нашему князу Фердинанду“, но той се запънал казал няколко пъти: „Фер, Фер“ и спрял. Обърнал се към сина си Пене, който го придружавал навсякъде и го запитал: „Пене бре, а бре, как се казваше това софийско куче....., че не мога да го кажа?“. Пене му казал името. Поп Станко се помъчил да го каже, но пак не могъл. И така си приключил молитвата, без да спомене името на княза Фердинанд. За тази си дързост, която не била единствената, те били наклеветени и заедно със сина си били осъдени и хвърлени в тъмница. В с. Сопица са родени и живели още редица бележити личности, за които няма достатъчно запазени данни: Коста Петров – учителствувал в Сопица през 1910 г. – роден в Дупница, Станке Димитров-Марек – изградил първата партийна организация на БКП през 1919 г., в Сопица, Серги Дамянов Модев – участвал в събитията по обявяването на тъй наречената Радомирска република, Георги Димов Витанов, Нестор Петров, Методи Витанов. След Освобождението на България от османско господство, с. Сопица се е намирало в Трънски окръг – Брезнишка околия, през 1905 г. Брезнишката околия е включена в Софийски окръг. В състава на Брезнишката околия е имало 9 общини, като една от тях е била община Сопица и към нея са включени селата Велковци и Слаковци. От всичко по-горе написано личи, че жителите на с. Сопица освен трудолюбиви са горди и честолюбиви хора, които милеят и радеят за селото си.
Известни със своята предприемчивост жители на с. Сопица са: Величко Гьорев – колар; Мила Младенов – колар; Тодор Денков – шивач; Стоимен Тодоров – кожухар; Коста Кузманов – дърводелец; Велин Костов – дърводелец; Стоян Джерманов – файтонджия; Митко Гергинов – майстор-строител. В Сопица е имало три кръчми: Жотина, с казан за варене на ракия, до нея е била Божиловата, с яхър до нея за гости и търговци, третата е била Николината кръчма. Освен тях е имало бакалница, собственост на Крум Жотин, който бил и джамджия. Ковачница е имал Ладе (циганин). Около селото е имало пояти за овце, като почти всички родове са имали такива и са се намирали в имотите им, като до всяка поята е имало чешма. В местността Джурница са се намирали: Жотината поята, Станковата поята, Джорджината поята, сега там се намират сградите на вече бившето ТКЗС. В местността Язине се е намирала Бежанска (Вуклина) поята, в местността Чаговец се е намирала Милина поята, в местността Кална бара е било Иваново поятище, в местността Три кладенци е била Пейчова поята, в местността Друм е била Попкоцина поята, в местността Мали Глог / Султан тепе е била Джерманова поята, а в местността Круша е Андрейина поята. Освен това е имало и малки воденици караджейки с един камък, такава е била Доцина воденица, която се е намирала в местността Орница на р. Конска. По-надолу към края на сопишкото землище (към Велковци) е имало бент за Момчиловата воденица.
Религия Православни християни.
Обществени институции Кметски наместник Наталия Панова Читалище Светлина
Културни и природни забележителности
Едно от културните забележителности на Сопица е църквата „Свети Георги“. Тя се намира в североизточната част на селото, на една от най-високите части. Тя е стара средновековна сграда, която най-вероятно е строена в 1810 г. Църквата е малка еднокорабна с вход от запад и от юг. Изградена е от ломен камък с хоросанова спойка. Тя спада към едноапсидните църкви от късното Средновековие, характерни за Горнострумския район и Знеполе. През 1806 г., когато Кара Фейзи става аян на Брезник и според легендите разтурва всички църкви, най-вероятно разваля и църквата в Сопица, но през 1810 г. е вдигната наново. В двора на църквата се намира кръст, наподобяващ бременна жена. Той е намерен на най-високото място в селото – Големи глог. Смята се, че кръстът е на ордена на Тамплиерите, но се оказва че всъщност формата на кръст е характерна за нашия край. Кръстът е оброчен и на него се изнася курбан за свети Георги и също има предание, че който го докосне и силно вярва получава изцеление на мъката или болестта си. Не се знае кога и защо е бил побит там. Кръстът е бил на два метра под земята, но при случайни разкопки е намерен и пренесен на ръце от жителите на селото в двора на църквата. Там е побит на средата на двора. Около него се намират множество кръстове на различните свещеници, допринесли с по нещо за запазване на църквата и просвещаване на населението на селото и околността. Единият кръст е на поп Станко Маринков, починал на 23 януари 1909 г. Сред тях е и кръст от 1891 г. Камбаната на църквата е една от най-мелодичните.