Мари Луизе Кашниц (), баронеса Мари Луизе фон Холцинг-Берщет при раждането ѝ, е германска поетеса, белетристка и есеистка.
Живот Родена е в Карлсруе в дома на генерал от стар елзаски благороднически род. Израства в Потсдам и Берлин. Във Ваймар и Мюнхен изучава професията на книжар, която за кратко упражнява в Рим. Там се омъжва за виенския археолог проф. Гвидо фон Кашниц-Вайнберг и години наред го съпътства при неговите проучвания във Франция, Италия, Гърция, Турция и Северна Африка.
Творчество Своите, създавани в продължение на 2 десетилетия „Стихотворения“Стихотворението „Юни“ в превод на Венцеслав Константинов (1947) и книгата „Мъртвешки танц и стихове за епохата“ (1947) поетесата публикува едва след рухването на националсоциализма, който ненавижда по морални подбуди. Следват стихосбирките „Музика на бъдещето“ (1950), „Вечният град“ (1952) и „Нови стихове“ (1957).
През 1960 г. Мари Луизе Кашниц става гост доцент по поетика във Франкфуртския университет. Събраните ѝ стихотворения от периода 1958-1961 г. излизат под заглавие „Твоето мълчание – моят глас“ (1962), посветени на починалия ѝ съпруг, а след тях е публикувана „Още една дума“ (1965). Сред последните поетически книги на Кашниц са „Без заклинания“ (1972) и „Песен за човешкия живот“ (1974).
В творчеството си поетесата свързва защитата на хуманизма, наследен от християнството и античността, с изобразяването на парливите проблеми на съвременния свят.
Библиография
Liebe beginnt, Roman, 1933 Elissa, Roman, 1936 Menschen und Dinge 1945. Zwölf Essays, 1946 Gedichte, 1947 Totentanz und Gedichte zur Zeit, 1947 Gustave Courbet. Roman eines Malerlebens, 1949 Zukunftsmusik, Gedichte, 1950 Hiroshima, 1951 Das dicke Kind und andere Erzählungen, 1952 Ewige Stadt. Rom-Gedichte, 1952 Engelsbrücken. Römische Betrachtungen, 1955 Das Haus der Kindheit, Autobiographie, 1956 Neue Gedichte, 1957 Lange Schatten, Erzählungen, 1960 Dein Schweigen – meine Stimme. Gedichte 1958-1961, 1962 Hörspiele, 1962 Einer von zweien, 1962 Wohin denn ich, Aufzeichnungen, 1963 Überallnie, Gedichte, 1965 Ein Wort weiter, Gedichte, 1965 Ferngespräche, Erzählungen, 1966 Beschreibung eines Dorfes, 1966 Popp und Mingel, 1967 Ein Gedicht, 1967 Tage, Tage, Jahre, Aufzeichnungen, 1968 Vogel Rock. Unheimliche Geschichten, 1969 Die fremde Stimme, Hörspiele, 1969
Steht noch dahin, Neue Prosa, 1970 Gespräche im All, Hörspiele, 1971 Kein Zauberspruch, Gedichte, 1972 Das alte Thema, Gedichte, 1972 Eisbären, Erzählungen, 1972 Orte, Aufzeichnungen, 1973 Gesang vom Menschenleben, Gedichte, 1974
Посмъртни публикации Ein letztes Gedicht, 1975 Gesammelte Werke in sieben Bänden, 1981 Marie Luise Kaschnitz liest Marie Luise Kaschnitz, 1996 Ziemlich viel Mut in der Welt, Gedichte und Geschichten, 2002 Gedichte, 2006
Награди и отличия 1955: „Награда Георг Бюхнер“ 1957: „Награда Имерман“ 1961: Villa-Massimo-Stipendium 1964: „Награда Георг Макензен“ 1966: Goetheplakette der Stadt Frankfurt am Main 1967: Pour le mérite für Wissenschaft und Künste 1968: Почетен доктор на Франкфуртския университет 1970: „Награда Йохан Петер Хебел“ на провинция Баден-Вюртемберг 1971: Goethe-Plakette des Landes Hessen 1973: „Възпоменателен медал Розвита“ на град Бад Гандерсхайм
В чест на писателката Евангелистката академия в Туцинг учредява през 1984 г. литературната награда „Мари Луизе Кашниц“.
Бележки
Източници Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.
Външни препратки
Поезия от Мари Луизе Кашниц, в превод на Венцеслав Константинов Lyrikline: Das hörbare Erbe Мари Луизе Кашниц чете свои стихове Мари Луизе Кашниц в Die LYRIKwelt Биография и произведения на Мари Луизе Кашниц в Die Deutsche Gedichtebibliothek Мари Луизе Кашниц в Personensuche
Категория:Германски писателки Категория:Германски поетеси Категория:Германски есеисти Категория:Есеистки Категория:Носители на литературни награди на Германия Категория:Носители на наградата „Георг Бюхнер“ Категория:Почетни доктори в Германия Категория:Родени в Карлсруе Категория:Починали в Рим