Дмитрий Александрович Пригов е руски поет, художник и скулптор, един от създателите на руския концептуализъм.Dmitri Prigov, leader of conceptualist school, dies at age 66, AP via International Herald Tribune, 16 July 2007."Dmitri Prigov, 66, Poet Who Challenged Soviet Authority, Dies", New York Times, 20 July 2007.
Биография и творчество Роден е в Москва, където прекарва целия си живот. Учи в Строгановския художествен институт, откъдето е изгонен след критиките на Хрушчов срещу формалистите и абстракционистите. По-късно се завръща в института и завършва през 1967 г.
Започва да пише през 1957 г. Прочува се още преди да е издал официално и едно стихотворение. Първата му книга е издадена през 1990 г. През същата година филмът „Пригов – поет и бунтар“ е показан няколко пъти по съветската телевизия. Известен е също със своите инсталации, скулптури и рисунки. Наричан е „царят на химикалката“, заради своите рисунки с химикалка. Според неговото твърдение, той е автор на повече от 35 000 творбиДмитрий Александрович Пригов: Проект закрыт. Ведомости, № 130 (1904), 17 июля 2007..
През 1990 година посещава България на Празниците на изкуствата Аполония. Негови стихотворения са неколкократно публикувани в списание „Факел“ и други български издания.
Умира в нощта на 16 юли 2007 г. в 23-а московска болница след инфаркт на миокарда.
Участие в организации Член на Съюза на художниците на СССР (1975) Член на Съюза на руските писатели (септември 1991) Член на Руския ПЕН център (1991)
Авторски изложби 2003 – „Мягко“. Галерея Петра Войса, Москва. 2006 – „Монстрология“. Галерея Петра Войса, Москва. 2008 – „Граждане! Не забывайтесь, пожалуйста!“. Московский музей современного искусства, Москва. 2011 – „Дмитрий Пригов: Дмитрий Пригов“. Ермитаж, в рамките на 54-то Венецианско биенале на съвременното изкуство, Венеция. 2014 – „Дмитрий Пригов. От ренессанса до концептуализма и далее“. Третяковска галерия, Москва. 2015 – „Дмитрий Пригов: в диалоге с авангардом. К 75-летию со дня рождения“. Държавен руски музей. 2017 – „Пригов. Москвадва“. Центр Гиляровского, Москва.
Филмография (актьор) 1990 – Такси-блюз 1998 – Хрусталёв, машину! 2002 – Шоссе Энтузиастов
Дискография 2002 – Сергей Летов, Алексей Борисов, Д. А. Пригов. Концерт в О. Г. И. „Отделение Выход“ 2002 – Три О и один Д. А. Пригов. „ХОР Рекордз“ 2007 – Дмитрий Александрович Пригов. Избранное. Читает автор. „1С“
Външни препратки
Личен сайт на Пригов Александър Кьосев, „Сълзи за хералдическата душа“ , в. „Сега“, 21 юли 2007 Дмитрий Пригов, „Талантът за осъществяване на таланта“ , превод Надя Попова, сп. „Факел“, 2002 Дмитрий Пригов, „Тероризъм с човешко лице“ , превод Надя Попова, сп. „Факел“, 2002 Магдалена Костова-Панайотова, „Пригов като Пушкин (В памет на Дмитрий Пригов)“, електронно списание LiterNet, 23.07.2007, № 7 (92) Магдалена Панайотова, „Пригов като Пригов или за маските и лицата“ , електронно списание Littera et lingua, бр. 3, есен 2006
Източници
Категория:Руски поети Категория:Руски художници Категория:Съвременно изкуство Категория:Родени в Москва Категория:Починали в Москва Категория:Починали от инфаркт на миокарда