Любанци или Любанце () е село в община Бутел на Северна Македония.
География Селото е разположено в областта Църногория, северно от Скопие в подножието на Скопска Църна гора. В селото се намира Любанският манастир „Свети Никола“. Църквата в селото е посветена на Света Богородица.
История В края на XIX век Любанци е българско село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Любанци живеят 780 българи християни.
В началото на XX век цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Любанци има 1032 българи екзархисти и функционира българско училище.
При избухването на Балканската война 13 души от Любанци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
В Първата световна война 3 души от селото загиват като войници в Българската армия.ДВИА, ф. 39, оп. 3
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Любанца (Ljubanca) като българско християнско село.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Любанце като българско село.Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Кирил Ан. Групчев от Охрид е български кмет на Любанци от 10 септември 1941 година до 30 октомври 1942 година. След това кметове са Панче Иванов Медаров от Велес (30 октомври 1942 – 2 април 1943), Кирил Ан. Групчев (2 април 1943 – 19 ноември 1943) и Владимир Иванов Секираров от Куманово (19 ноември 1943 – 9 септември 1944).
Демография Според преброяването от 2002 година селото има 928 жители.
Националност Всичко северномакедонци 912 албанци 0 турци 0 роми 9 власи 0 сърби 6 бошняци 0 други 1
Личности Родени в Любанци Димо Стефков, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Журски„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.16 Йове Кекеновски (р. 1962), политик от Северна Македония Илия Петров, войвода на ВМРО в Скопска Църна гора в 1924 година. Младен Соколов, български общественик, през Първата световна война награден с орден „Св. Александър“ за укрепване на националния дух в МакедонияДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 35-36 Никола Цветков, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Андреев„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.36 Нешо Стоянов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Журски Петър Бойков (Байков) (1875 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Велко Манов и Никола Андреев„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.1, 36 Сокол Раев (? – 1870), български възрожденец Спас Станков Стефанов (? – 18 юни 1927), български революционер, деец на ВМРО Стоил Пендов (1898 – ?), български революционер, войвода на ВМРО Стойко Николов (1872 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Велко Манов„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.1 Цветко Ацев, македоно-одрински опълченец, Огнестрелен парк на МОО
Литература Видоески, Божидар. Љубанце (Общеславянский лингвистический атлас 95). Fonološki opisi srpsko hrvatskih, slovenačkih i makedonskih govora ubuhvačenih Opšteslovenskim lingvističkim atlasom. Knjiga I. Sarajevo: Akademija nauka i umjetnosti Bosne i Hercegovine, 1981, стр. 661-666.
Бележки
Категория:Села в община Бутел