Метимир или Метимер () е село в община Битоля на Северна Македония.
География Селото се намира на 25 km северозападно от Битоля на 820 m надморска височина в Бигла, в областта Гяваткол. До селото води черен път през Обедник.
История Народната етимология обяснява името така: селото било запалено от турски зулумаджии и селяните избягали в Свинище, а по-късно се заселили на ново място и живели в мед и мир.
В XV век в Метомир са отбелязани поименно 22 глави на домакинства.Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и изкуство, II изд., София, 1989. Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Меномир, хас на падишаха, със 17 ханета гяури и 6 ергени гяури. В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Манастир от 1611-1612 година селото е отбелязано под името Матимар с 14 джизие ханета (домакинства).Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 181.
В XIX век Метимир е село в Битолска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Метомер (Métomer) е посочено като в каза Ресен с 12 домакинства и 30 жители българи.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Метимеръ има 100 жители, всички българи християни.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Метимер е чисто влашко (цинцарско) село в Битолската каза на Битолския санджак с 25 къщи.
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Метимир има 160 българи екзархисти.
По време на Илинденско-Преображенското въстание селото силно пострадва, то е едно от трите села в Битолска нахия, които са напълно опожарени и разорени. Изгорени са всичките 22 къщи, убити са Диме Цветков, Търпче Наумов, Ристе Кузов и Лазо Николов, а от селската чета загиват Ристо Донев и Спиро Насев. След въстанието селото получава помощи от българския владика Григорий Пелагонийски.
По време на Първата световна война Метимер е включено в Гопешка община и има 150 жители.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, стр. 9.
Емиграцията на метимирци на печалбарство в чужбина започва още от 1890 година, когато първиче печалбари заминали за Америка. В 1925 година първите печалбари заминават за Австралия. След Втората световна война жителите на селото се изселват към Битоля и през океана в Австралия, САЩ, Канада. В 1953 година селото има 194 жители.
Според преброяването от 2002 година селото има 10 жители самоопределили се както следва:
Националност Всичко северномакедонци 9 албанци 0 турци 0 роми 0 власи 0 сърби 0 бошняци 0 други 1
В 2008 година жителите на селото са 8.
Бележки
Категория:Села в община Битоля