Горно Оризари () е село в община Битоля на Северна Македония.
География Селото се намира в областта Пелагония, непосредствено северизточно от Битоля. Близостта до Битоля прави селото на практика квартал на общинския център.
История В ΧΙΧ век Горно Оризари е село в Битолска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Оризари Горно има 236 жители, всички българи християни.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Горно Оризари е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 36 къщи.
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горно Оризари има 216 българи екзархисти.
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Горно-оризари е част от Кукуречанска община в Битолска селска околия и има 278 жители.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 4.
В 1961 година селото има 31 жители. След, което много бързо започва да се увеличава, независимо, че има имиграция към Европа и презокеанските земи – САЩ, Канада и Австралия.
Според преброяването от 2002 година селото има 2454 жители самоопределили се както следва:
Националност Всичко северномакедонци 2431 албанци 0 турци 0 роми 13 власи 1 сърби 3 бошняци 0 други 6
В селото има малка църква „Света Петка“.
Личности Родени в Горно Оризари Ангел Христов (1870 - след 1943), български революционер, македоно-одрински опълченец
Починали в Горно Оризари Васил Липитков (1862 - 1928), български революционер, войвода на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков
Бележки
Категория:Села в община Битоля