Санто Доминго (, в превод "Св. Доменик" или "Света Неделя") е столица и най-голям град на Доминиканската република. Има население от жители (2010 г.)IX Census и обща площ от 104,44 km2.

Санто Доминго е културният, финансовият, политическият, търговският и промишленият център на страната. Това е и главното пристанище на Доминиканската република.

История

Градът е основан на 5 август 1494 г., от Бартоломео Колумб (брат на знаменития пътешественик и откривател Христофор Колумб), което го прави най-ранното европейско селище в Новия свят. Първоначално носи името на испанската кралица Изабела Кастилска – Нова Изабела. По-късно получава настоящото си име – Санто Доминго, по името на католическия орден, основан от Св. Доминик. В периода 1930 – 1961 г. столицата на Доминиканската република се казва Сиудад Трухильо (от испанската дума „сиудад“ – „град“ и по името на най-дълго управлявалия доминикански диктатор Рафаел Трухильо). След убийството му, градът възвръща старото си име.

География Река Осама тече 148 km, преди да се влее в Карибско море. Местоположението на Санто Доминго на бреговете ѝ е от голямо значение за икономическото развитие на града и растежа на търговията през колониално време. Именно тук се намира най-натовареното пристанище в страната.

Климат Средната температура варира в малки граници, тъй като тропичните пасати спомагат за смекчаване на топлината и влажността през годината. Благодарение на тези сезонни ветрове, Санто Доминго има тропичен климат, но рядко търпи обичайните тропични жеги. От декември до март са най-хладни месеци, а от юли до септември са най-топлите. Средното количество годишни валежи възлиза на 1445 mm. Също като останалите градове в Карибския басейн, Санто Доминго е застрашен от урагани.

Население Демографската характеристика на Санто Доминго е сходна с тази на останалите метрополни региони из страната, с изключение на имигрантската общност (главно от хаитяни), която е по-голяма тук, благодарение на по-голямата икономическа динамика в сравнение с останалите провинции. По-голямата част от населението на Санто Доминго е съставена от местни доминикански мулати. Все пак, около 20% от жителите му са имигранти. Освен хаитяните, значителна общност имат и азиатците (главно китайци и ливанци), следвани от латиносите (венецуелци и пуерториканци). Североизточната част на града е най-бедната, докато югозападната е най-заможната. Санто Доминго се счита за един от центровете на нарастване на доминиканската средна класа. Това е един от най-развитите икономически градове в Латинска Америка. Голямата част от жителите му, освен испански, говорят и английски. Градското му население към 2010 г. е 3,8 милиона души.

Икономика Градът е център на икономическата дейност в Доминиканската република. Тук са концентрирани повече пари, както и седалищата на законодателната, съдебната и изпълнителната власт. Много национални и чуждестранни компании са установили офисите си в града. Благодарение на икономическата си стабилност и благоприятно местоположение, градът привлича много международни фирми.

Инфраструктурата е подходящата за повечето бизнес начинания. Ключов фактор, който е спомогнал на града да стане конкурентно способен на глобално ниво, е телекомуникационната му инфраструктура. Той разполага със съвременна и мащабна телекомуникационна система, която се либерализира към края на 1990-те години и се радва на множество чуждестранни инвестиции. Така се създават многобройни кол центрове.

Икономическият растеж на града е засвидетелстван от мащабното вертикално строителство в много от кварталите му. Строителният бум се изразява в множеството високи жилищни блокове, търговски центрове, естакади, разширение на метрото и цялостното увеличение на търговската дейност.

Санто Доминго има процъфтяваща средна класа, която контрастира със значителните участъци на бедност из страната, които остават предизвикателство за бъдещето. В североизточния квадрант на града се намират повечето от маргинализираните бедняшки квартали.

Транспорт Санто Доминго разполага с подземен обществен транспорт. Метрополитенът на града е най-големият в Централна Америка и Карибския регион по дължина и брой станции. Той е част от голям национален план за подобряване на транспорта в страната. Към август 2013 г. метрото включва две линии, като са планирани още четири в бъдеще. Според правителствените данни, над 300 000 души го използват всеки ден.

Градът се обслужва от две летища. „Ла Исабела“ е новопостроено летище, намиращо се в северния край на града, на няколко километра от центъра му. То обслужва главно вътрешни и чартърни полети. „Лас Америкас“ е по-голямото, международно летище, което осъществява полети до Северна, Централна и Южна Америка, както и до Европа. То се намира на малък полуостров югоизточно от града. Пристанището на Санто Доминго се намира при устието на река Осама. Съставят се планове за обновяването му. Градът е крайна точка на четири от петте национални магистрали.

Побратимени градове

Източници

Категория:Градове в Доминиканската република Категория:Столици в Северна Америка Категория:Пристанищни градове на Карибско море