Нижѐполе или Нижо̀поле (; ; , Низополи, ) е високопланинско село в община Битоля на Северна Македония. Селото традиционно има влашко мнозинство.
География Разположено е в планината Баба в областта Пелагония, на 12 km западно от Битоля.
История
През XIX век Нижеполе е голямо смесено българо-влашко село в Битолска кааза, Битолска нахия на Османската империя. Църквата „Света Петка“ е изградена в 1835 година. От ΧΙΧ век е и подпелистерската църква „Свети Атанасий“. В селото има и джамия. Жителите на Нижеполе имат търговски връзки с Тесалия.Ο Βλαχόφωνος ελληνισμός της Πελαγονίας. Νιζόπολη В 1870 година е открито гръцко училище, което е закрито в 1914 година от сръбските власти.
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Низополис (Nizopolis) живеят 1000 гърци.
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Магарово, Търново и Чончополи (Magarovo, Tirnovo et Tchontchopoli) са посочени заедно като населявани от 3000 власи и 500 албанци.
През 1881 година Гушу Марку открива в Нижополе румънско училище.„Lumina“, октомври 1905 г., бл. 10, с. 319 – 330, цит. по Ласку, Стојка. Од историјата на ароманскиот печат во Македонија. Списанијата „Братство“ и „Светлина“, Скопје 2007, с. 122
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Нижо Полье или Джинджо Полье има 2030 жители, от тях 190 са българите християни, 250 арнаутите християни и 1590 власите християни.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Нижополе е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 212 къщи.
След Илинденското въстание в началото на 1904 година българите в Нижополе минават под върховенството на Българската екзархия. В Нижеполе се появява румънската пропаганда и част от жителите му изоставят гърцизма. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Нижополе има 160 българи екзархисти и 780 власи и функционират гръцко и румънско училище.
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Нижеполе е доброволец в Македоно-одринското опълчение.
Към декември 1913 година румънското основно училище в селото има подготвителна група и две отделения, в които преподава учителката Атена Димча.Тодоровски, Глигор. Македониjа по Балканските воjни. Опшествено-економски и просветни прилики во Вардарска Македониjа (1912-1915), Култура, Скопje, 1981, с. 361.
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Книжеполе е център на община в Битолска селска околия, в която влиза единствено самото село. Жителите му са 1328 души.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 4.
В 1961 година Нижеполе има 577 жители. След това от селото започва масова емиграция, като най-голям брой нижеполци се изселват в Битоля, в отвъдокеанските държави и в Европа. Според преброяването от 2002 година селото има 186 жители самоопределили се както следва:
Националност Всичко северномакедонци 47 албанци 30 турци 4 роми 0 власи 105 сърби 0 бошняци 0 други 0
В Нижеполе е разположен Нижеполският манастир „Свети Йоан Златоуст“.
Личности Родени в Нижеполе Васил Толев Цановски (1922 – 1944), югославски партизанин, деец на НОВМ и партизанин от трета македонска ударна бригада Василе Ковата (1879 – 1942), румънски издател и адвокат Васко Ташковски (р. 1937), художник от Северна Македония Гена Наковска (р. 1959), арумънска поетеса Димитриос Чогос, агент (трети клас) на гръцката въоръжена пропаганда в Македония Михаил Карагас, агент (трети клас) на гръцката въоръжена пропаганда в Македония Мораитис, деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония Николаос, деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония Николаос Мораитис (? - 1906), деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония Себис, благодетел на гръцката въоръжена пропаганда в Македония Стерьос Мораитис, деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония Теодорос Адам, гръцки андартски капитан Теодорос Мораитис, деец на от гръцката въоръжена пропаганда в Македония
Литература Αγγελόπουλος, Αθανάσιος Α., „Ελληνοορθόδοξες κοινότητες της σημερινής νοτίου Γιουγκοσλαβίας, Β' μισό του 19ου αιώνα“, Συμπόσιο „Η διαχρονική πορεία του κοινοτισμού στη Μακεδονία“, Θεσσαλονίκη 1991.
Бележки
Категория:Села в община Битоля Категория:Арумънски селища