Кукуречани () е село в община Битоля на Северна Македония.
География Селото се намира в областта Пелагония на 600 m надморска височина, на 6 km северно от Битоля.
История Името на селото идва от разпространеното в околността растение кукуряк.
През 1607 година жителите на Кукуречани взимат заем от вакъфа на Ахмед паша при месджида на шейх Хъзр Бали в Битоля в размер на 15 000 акчета при лихва от 15% процента. Гаранти за парите са самите селяни, един за друг.Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 12. През 1609 година като длъжници на заема са записани местните жители Митре Петко, Йордан Петко, Масил Йован и Апостол Петре.Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 25. В 1621 година в Кукуречани са записани 35 ханета (домакинства), които дължат военния данък нузул за похода срещу Полша.Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 49.
В XIX век Кукуречани е изцяло българско село в Битолска кааза, Битолска нахия на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е от 1875 година. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Кукуречани има 700 жители, всички българи християни.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Кукуречани е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак със 77 къщи.
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кукуречани има 656 българи екзархисти и функционира българско училище.
При избухването на Балканската война 4 души от Кукуречани са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Кукурѣчани е център на община в Битолска селска околия и има 929 жители.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 4.
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Георги Сл. Георгиев от Пловдив е български кмет на Кукуречани от 10 септември 1941 година до 12 юли 1943 година. След това кметове са Иван Дим. Групчев от Охрид (12 юли 1943 - 2 август 1943), Стоян Р. Раковски от Угърчин (2 август 1943 - 10 септември 1943), Христо Светиев от Битоля (10 ноември 1943 - 24 април 1944) и Димитър Пандилов от Тресонче (26 април 1944 - 9 септември 1944) .
В 1981 година селото има 1868 жители. След 50-те години много от жителите на селото емигрират в Битоля, Скопие, презокеанските земи и Европа.
Според преброяването от 2002 година селото има 966 жители, самоопределили се както следва.
Националност Всичко северномакедонци 950 роми 14 сърби 2 други 0
До 2004 година Кукуречани е център на самостоятелна община. В селото работи осемгодишното училище „Александър Турунджев“.
Личности Родени в Кукуречани Боше Котев, арестуван през септември 1903 година, обвинен като „бунтовник“, осъден на 15 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Васил Корунчев (1877 – ?), български свещеник и революционер Георги Митре, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „нарушаване на порядъка“, осъден на 10 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Йованче Христо, „помагач на българските бунтовници“, арестуван през август 1903 година, осъден на 3 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Неделко Дамчев (1880 - ?), български революционер от ВМОРО Ристе Стойко, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „присъединяване към българския бунтовен комитет“, осъден от Извънредния съд на 4 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година
Починали в Кукуречани Слави (Сава) Пенчев Славчев (Славчов), български военен деец, поручик, загинал през Първата световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 192, л. 70; а.е. 528, л. 69
Бележки
Категория:Села в община Битоля