Лорèнцо ди Пиèро де Мèдичи (; * 1 януари 1449, Флоренция, Флорентинска република; † 8 април 1492, Вила на Медичите в Кареджи, Флорентинска република)Picotti, Giovanni Battista (1934). "Medici, Lorenzo de', detto il Magnifico". Enciclopedia Italiana. Посетен на 28 януари 2023 г., наречен още Лоренцо Великолепни (Lorenzo il Magnifico), от рода Медичи, е италиански държавник, банкер, де факто владетел на Флорентинската република от 1469 г. до смъртта си и най-могъщият и ентусиазиран покровител на ренесансовата култура в Италия.Parks, Tim (2008). "Medici Money: Banking, Metaphysics, and Art in Fifteenth-Century Florence". The Art Book. New York: W.W. Norton & Co. 12 (4): 288"Fact about Lorenzo de' Medici". 100 Leaders in world history. Kenneth E. Behring. 2008. Архивиран от оригинала на 27 септември 2014. Посетен на 13 май 2022 г.Kent, F. W. (28 December 2006). Lorenzo De' Medici and the Art of Magnificence. Renaissance and Reformation. Vol. 27. USA: JHU Press. с. 110–112. Той също така е писател, меценат, поет и хуманист, както и един от най-значимите политици на Ренесанса, както заради това, че въплъщава идеала на хуманистичния принц, така и заради неговото много разумно и дипломатично управление на властта. Той укрепва баланса на силите в рамките на Свещената лига – съюз от държави, които стабилизират политическите условия на Италианския полуостров в продължение на десетилетия, а животът му съвпада със зрялата фаза на Италианския ренесанс и Златния век на Флоренция.Brucker, Gene (21 March 2005). Living on the Edge in Leonardo's Florence. Berkeley: University of California Press. с. 14–15. Тогава той е едва на 21-годишна възраст. За период от 23 години той успява да превърне Флоренция в столица на Европа.

Лоренцо става, заедно с по-малкия си брат Джулиано, господар де факто на Флоренция след смъртта на баща им Пиеро. В първите години на управление (1469 – 1478) младият Лоренцо провежда вътрешна политика, насочена от една страна към укрепване на републиканските институции в промедическия смисъл, и от друга – към потушаване на бунтовете на градовете, подчинени на Флоренция (известните случаи на Прато и Волтера). На външнополитическия фронт обаче Лоренцо проявява ясен план за спиране на териториалните амбиции на папа Сикст IV в името на баланса на Италийската лига от 1454 г. Поради тези причини Лоренцо е обект на заговора на Паци (1478 г.), в който е убит брат му Джулиано. Провалът на заговора предизвиква гнева на папа Сикст IV, краля на Неапол Фердинандо I Арагонски и всички, които са уплашени от укрепването на властта на Медичите над Флоренция.Maria Luisa Rizzatti, I Medici, in Le grandi famiglie d'Europa, direttore Enzo Orlandi, vol. 5, Milano, Mondadori, 1972, с. 11 Следват две години война срещу Флоренция, в която вътрешният и международен престиж на Лоренцо Великолепни е изключително укрепен благодарение на неговите дипломатически способности и неговата харизма, с които той успява, от една страна, да разбие антифлорентинската коалиция, а от друга – да поддържа вътрешните сили на Флорентинската република обединени.

Превърнал се в иглата на баланса на италианската политика през 1480-те години, третиран като суверен от чуждестранни монарси, Лоренцо свързва името си с разцвета на Флорентинския ренесанс, заобикаляйки се с интелектуалци (Полициано, Фичино, Пико дела Мирандола) и художници като Ботичели и младият Микеланджело. След преждевременната му смърт през 1492 г съперничеството на италианските господари, което вече не е възпирано от неговата дипломация, се изражда до степен да позволи идването на френския крал Шарл VIII и началото на Италианските войни от XVI век.

Произход Лоренцо е най-големият син и трето дете на Пиеро ди Козимо де Медичи Подагрения (1416 – 1469), де факто владетел на Флоренция от 1464 до 1469 г., и на съпругата му Лукреция Торнабуони (1427 – 1482). Негови дядо и баба по бащина линия са Козимо Старо, владетел на Флоренция, и Контесина де Барди, а по майчина – Франческо ди Симоне Торнабуони, търговец и посланик, и Франческа Пити. Има един брат и две или три сестри:

Бианка (1445 – 1505), съпруга от 1459 г. на Гулиелмо де Паци, господар на Чивитела Лукреция, нар. „Нанина“ (1448 – 1493), съпруга от 1466 г. на Бернардо Ручелай, писател хуманист Джулиано (1453 – 1478), убит по време на Заговора на Паци Мария (сл. 1455 – 1479), вероятна полусестра, съпруга от 1474 г. на банкера Леонето де Роси. двама братя (*/† като бебета)

Има и един полубрат от извънбрачна връзка на баща си.

Биография Ранни години Криптосиньория на Медичите

При раждането на Лоренцо семейство Медичи е на върха на политическата си власт във Флорентинската република, контролирайки различните и сложни републикански институции, отговорни за функционирането на държавата. Дядото на Лоренцо, Козимо, е успял, благодарение на огромното финансово състояние на своята банка, да обвърже много флорентински политици със себе си и да стане говорител на народното неразположение, дължащо се на задушаващата се олигархия на благородниците, оглавявана от Албици. През 1434 г., след само една година изгнание във Венеция, Козимо се завръща във Флоренция, заточва Албици и, следвайки политически модел, вече възприет в древността от Октавиан Август, поддържа действащите републикански институции, като ги възлага на хора от обкръжението си и официално се оттегля в обществения живот. Истинският контрол обаче остава в ръцете на Козимо. Това кара историците да определят тази форма на управление като „криптосиньория“, където душата на републиканската политическа ориентация е в ръцете на един човек и неговото семейство.За фигурата и политическия възход на Козимо вж. Dale Kent, MEDICI, Cosimo de’, в Dizionario Biografico degli Italiani, vol. 73, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2009 .По отношение на метода на управление на Медичите между 1434 и 1494 г., есето на Nicolai Rubinstein, The government of Florence under the Medici (1434-1494), Oxford, Clarendon Press, 1966, което осветлява в чуждестранната сфера терминът „криптосиньория". В италианската историография изследванията на Giovanni Tabacco, Egemonie sociali e strutture del potere nel medioevo italiano, Torino, Einaudi, 1974, с. 352-357, Ernesto Sestan, Le origini delle signorie cittadine: un problema storico esaurito?, in Giorgio Chittolini (a cura di), La crisi degli ordinamenti comunali e le origini dello Stato del Rinascimento, Bologna, Il Mulino, 1979, с. 58-59 и Mario Ascheri, Istituzioni Medievali, Bologna, Il Mulino, 1994, с. 290-291, които подчертават подчинението от страна на някои господари на общинските форми, запазвайки техните демократични изяви. Козимо де Медичи е първият член на семейство Медичи, който ръководи Флорентинската република и управлява едновременно Банката на Медичите. Като един от най-богатите мъже в Европа Козимо изразходва много голяма част от състоянието си за управлението, като покровител на изкуствата и финансиращ обществените поръчки.Hugh Ross Williamson, Lorenzo the Magnificent, Michael Joseph, (1974)

Бащата на Лоренцо – Пиеро ди Козимо де Медичи е в същата степен в центъра на флорентинския граждански живот, главно като покровител и колекционер на изкуство, докато чичо му Джовани ди Козимо де Медичи се грижи за търговските интереси на семейството. Майка му Лукреция Торнабуони е авторка на сонети и приятелка на поети и философи от Академията на Медичите.Milligan, Gerry (26 август 2011). "Lucrezia Tornabuoni". Renaissance and Reformation. Oxford Bibliographies. Oxford University Press.Посетено на 13 май 2022 г. Тя има доста голяма роля в развитието на Медичи. След смъртта на баща му и чичо му тя става съветник на сина си.

Образование Лоренцо е роден на 1 януари 1449 г. (според флорентинския стил на датиране от онова време през 1448 г.Antonio Cappelli, Lettere di Lorenzo de' Medici detto il Magnifico conservate nell'Archivio palatino di Moderna, Modena, Carlo Vincenzi, 1863, с. с) в Палат „Медичи Рикарди“Ingeborg Walter, MEDICI, Lorenzo de', в Dizionario Biografico degli Italiani, vol. 73, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2009 във Флоренция и е кръстен на 6 същия месец по случай Богоявление.Ingeborg Walter, Lorenzo il Magnifico e il suo tempo, Roma, Donzelli, 2005, vol. 1, с. 9 Той заедно с брат си Джулиано и сестра си Бианка получава задълбочено хуманистично образование и точна политическа подготовка, а двамата братя са следвани отблизо от дядо им Козимо и родителите им. Лоренцо, смятан за най-обещаващото от петте деца на Пиеро и Лукреция, е обучаван от дипломата и епископ Джентиле де Беки и хуманистичния философ Марсилио Фичино.Hugh Ross Williamson, с. 67 Също така учи старогръцки при Йоан Аргилопул.Durant, Will (1953). The Renaissance. The Story of Civilization. Vol. 5. New York: Simon and Schuster. с. 110. Заедно с брат си Джулиано той участва в рицарски турнири, лов и коневъдство за Палио – известното конно състезание в Сиена. Лоренцо получава знания както за Платон, Овидий, така и по реторика и гражданските добродетели от съчиненията на Цицерон. Започва да пише стихотворения още с възлагането на първите му по-важни мисии.

В детството си Лоренцо е последван и подготвен от Джентиле да УрбиноWilliam Roscoe, Vita di Lorenzo de' Medici: detto il magnifico del dottore Guglielmo Roscoe, a cura di Gaetano Mecherini, vol. 1-2, 2ª ed., Pisa, Didot, 1816, vol. 2, с. 79John Rigby Hale, Firenze e i Medici, a cura di Maurizio Papini, Milano, Mursia, 1980, с. 57, докато от 1457 г. образованието му преминава в ръцете на хуманисти като Кристофоро Ландино, Йоан Аргиропул за изучаването на Омир, Марсилио Фичино за неоплатоническата философияCarlo Arrivabene Valenti Gonzaga, I poeti italiani: selections from the italians poets, forming an historical view of the development of italian poetry from the earliest times to the present, vol. 4, London, Rolandi - Dulau, 1855, с. 153William Roscoe, Vita di Lorenzo de' Medici: detto il magnifico del dottore Guglielmo Roscoe, a cura di Gaetano Mecherini, vol. 1-2, 2ª ed., Pisa, Didot, 1816, vol. 1, с. 80-81 и Антонио Скуарчалупи за танци. Дядо му Козимо особено обича своя внук Лоренцо, с когото разговаря и обсъжда.. Младият мъж отрано проявява интерес към Неоплатоническата академия и едва на 12-годишна възраст участва в ерудираните изложения на Фичино във Вила ди Кареджи.John Rigby Hale, Firenze e i Medici, a cura di Maurizio Papini, Milano, Mursia, 1980, с. 58

Криза на наследяването