До̀лна Ка̀бда е село в Североизточна България. То се намира в община Попово, област Търговище.
География
Селото е разположено в хълмиста местност, край един от притоците на река Черни лом, наричан Кабденска река, на вече второстепенен път, свързващ градовете Попово и Търговище. Състои се от две махали — Горна и Долна. Намира се на около 16 км югоизточно от Попово, 27 км западно от Търговище и 20 км северозападно от Омуртаг. Граничи със селата Марчино, Горна Кабда, Конак и Коноп. Смята се, че е съществувало от преди 600 — 650 години, и че е по-старо от село Горна Кабда, което е най-близкото село.
Кратка историческа справка Античност и Средновековие В землището на Долна Кабда, при разкопки на късноантична крепост и средновековна крепост, са открити находки от античния период, съдържащи тракийско въоръжение.Станимир Стойчев, Стефан Петров Иванов, ВЪРХОВЕ ЗА КОПИЯ ОТ ФОНДА НА ИМ ТЪРГОВИЩЕ IV–III в. пр.н.е.–V в. сл.н.е.. Османски период
Старото му име до 1882 г. е Кабда Долня. В османски данъчен регистър от края на 17 век, то е записано като „Капдагъ“ и е принадлежало към кааза Али клисе (дн. Омуртаг) с общо 50 души пълнолетни мъже — християни. Споменават се старите български имена като Герги, Драган, Станю, Станчо, Йовчо, Желез, Никола, Димитър, Велико, Иван, Тодор и др., характерни за региона в близкото минало.
Според старите жители село Долна Кабда е заселено около 100 г. по-рано от съседното село Горна Кабда. През 1874 г. в селото е имало 68 мохамедански и 72 немохамедански къщи. Старите турци наричали селото още „Аша кьой“. След Освобождението След Освобождението в селото се заселват първоначално 9 семейства от село Конак и от селцата и колибите в Еленския Балкан — Балуци, Горско Ново село, Вълчовци, Енчовци, Ракево, Врачанско и Твърдица, Сливенско и др.
През 30-те год на 20 век започват масово да се изселват турците от Долна Кабда, като на тяхно място идват още много заселници от Еленско и Кюстендилско (50 — 60 семейства) от селцата Мазарачево, Кършалево, Еремия, Церовица, Коприва, Ломница, Ивановци, Чудинци, Рашка гращица, Блатец, Долно село, Цървеняно и др.
През 1934 г. се прави опит да се смени името на селото на Крушовица, заради многото разпръснати крушови дървета в землището му, но то не се приема от държавната комисия, защото тя стига до извода че думата „Кабда“ има стар български произход и остава старото име.
В селото имало турско училище, а българското било открито през 1928 г. Сега и двете отдавна са закрити. Децата от Долна Кабда получават основното си образование в училището на село Априлово, а след неговото закриване през 2008 г. — в село Светлен. През 60-те години има нова голяма вълна заселници от селата на Кюстендилско.
През социализма През 50-те години на 20 век, поради липса на поминък за препитание започва изселването на българското християнско население от селото в посока на селата Светлен, Невски и градовете Попово, Търговище, Стражица и Велико Търново. През 1978 г. в селото вече няма живеещо българско християнско население. Турскоезичното население, макар и намаляло в сравнение с по-далечното минало, живее там и до днес. Препитава се от земеделие, дребно животновъдство, а по-младите работят основно в град Търговище.
По-големите български родове, които заселили в миналото селото и които отдавна са се разпръснали из градовете и селата на България, са били: Балабановите, Бахчуванджиеви, Караколювите, Мицоолу, а старите турски родове на селото били: Джарджиолоар, Караюмероолар, Караюсеиноолар, Хатипоолар, Шабаноолар и др.
Хипотези за произхода на думата (името) „кабда“ Първите заселници направили чешма с чучур от кора на дърво (от турски „кап“), наричана от населението „Каптан чешме“, откъдето като „капта“, „кабда“ дошло и името на селото. От прабългарски език, от думата „кап“, означаваща идол, като се предполага, че в близост на днешното село е имало старобългарско или славянско светилище (езически храм с идоли, капище), дало името и на селото. От „кап да“, с тюркски произход на думите, означаващи каньон, тясна пролука, цепнатина, превеждано още и като планински проход. От дако-мизийски произход, означаващо селищно име. Кабда е старо турска дума и означава предмет за събиране на жито в хармана.
Източници
Религии
Днешните жители на селото са изцяло мюсюлмани, изповядващи исляма, но в селото има запазена и до днес, неработеща евангелистка (протестантска) църква, построена след 1944 г. от живеещото тогава в селото многобройно българско население, която се руши от времето. Селото разполага и с две джамии – по една във всяка махала, по-старата, от които се намира в Горната махала и се предполага, че е на около 350 години, а за джамията в Долната махала се предполага, че е над 200-годишна.
Обществени институции Кметство; Евангелистки (протестанстки) храм – недействащ, за който жителите на селото твърдят, че е бил построен след 1944 г.; Две джамии; Читалище „Надежда“; Целодневна детска градина „6-те ястребинчета“ (закрита през 2008 г.);
Културни и природни забележителности Крепостта до селото Ранновизантийската крепост, намираща се на 2 км югоизточно от
селото е изградена почти върху върха на третия поред стръмен хълм, от веригата хълмове, части от Преславската планина, разположени в посока на село Горна Кабда.
Мястото отстои на около 30 минути нормален ход от центъра на селото, но само до подножието на хълма с калето. Самата крепост е с неправилна форма и площ от около 15 — 20 декара и все още добре личи върху терена, макар че е силно обрасла с млада широколистна гора. Зидовете на крепостните стени имат дебелина между 2,80 и 3,00 м. Археологически проучвания са извършени през 1960 и 1961 г. от специалисти от Исторически музей — Търговище. Разкопан е входът ѝ, защитен от две петоъгълни кули и основите на няколко сгради във вътрешността.
Крепостта е съществувала в периода V–VI век, като животът в нея е подновен по времето на Първото българско царство и е продължил и през Второто българско царство.
Сега вътрешността ѝ е в много лошо състояние, главно поради хаотичното ѝ разкопаване от иманяри, оставили след себе си изкоренени дървета, купища изхвърлена пръст и огромно количество камъни. На места в многобройните иманярски изкопи се виждат оголени каменни зидове от различните сгради. В резултат на иманярските разкопки е разкрита допълнително около 10 м отсечка от източната крепостна стена, в която се е отворила една скрита малка порта (потерна), преминаваща през целия зид. Материалите от археологическите проучвания се съхраняват в Исторически музей — Търговище.
Обявена е за паметник на културата в Държавен вестник, брой 70 от 31.08.1976 г.!
Редовни събития няма
Личности
Колю Д. Златев – загинал в сраженията за освобождението на град Тутракан през септември 1916 г. по време на Първата световна война; Мехмед Ахмедов (Тилки) – партизански ятак и личен ятак на командира на Омуртагския партизански отряд Петър Иванов Неделчев (Кабдалията). Убит по време на разпит от полицаите в сградата на старата селска община (днес народно читалище) на 8 февруари 1944 г.
Литература Попов, А., Н. Кънев. Попово – градът и околията му. Историко-географски очерк. Попово, 1929. Димитрова-Тодорова, Лиляна. Местните имена в Поповско. С., 2006. Сборници „Попово в миналото“ (1-4);
Външни препратки
Местни избори 2007 — резултати за селото
Категория:Села в област Търговище Категория:Населени места в община Попово