Зързе () е село в община Долнени на Северна Македония.
География Разположено е в Прилепското поле, северозападно от град Прилеп, в югоизточното подножие на Даутица. Край Зързе е разположен манастирът „Свето Преображение Христово“.
История В обобщен списък (иджмал дефтер) на селищата във вилаета Пирлепе, обложени с данъка джизие, от 9 април 1636 година Зързе е записано като село с 46 ханета.Турски извори за българската история, предговор и съставителство Е. Грозданова, Главно управление на архивите, София 2001, с. 30 (превод П. Груевски).
В XIX век Зързе е село в Прилепска каза на Османската империя. „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Зързе (Zarzé) е посочено като село с 80 домакинства и 340 жители българи.
В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Зързе като село с 82 къщи.http://mountain.bajhui.org/pictures/books/Topografichesko_etnograficheskii_ocherk_Makedonii_Verkovich.pdf
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Зързе е населявано от 400 жители българи християни.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Зързе е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 50 къщи.
Цялото село в началото на XX век е сърбоманско. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Зързе има 400 българи патриаршисти сърбомани и работи сръбско училище.
По време на Първата световна война Зързе е включено в Костинската община и има 549 жители.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Зързе като българско село.Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
През време на българското управление в Македония през Втората световна война в село Зързе на 6 май 1943 година се учредява Читалище „Екзарх Йосиф“ от месните селяни.ЦДА - София, фонд - 264К АЕ 6928 В селото функционира и народно основно училище с име „Пере Тошев“.Държавен вестник, брой № 180, 15 август 1942.
Според преброяването от 2002 година Зързе има 64 жители македонци.
Личности Родени в Зързе Диме Църцан, убит през месец септември 1905 година от четата на сърбоманския войвода Глигор Соколов.вестник „Пелистерско ехо“, брой 92, 1943 г. Илия Христов Колев, учител и библиотекар в период от 1941 до 1944 година. Йордан Николов Стойков, редник в планинска девизия, 2-ри планински пехотен полк, 4-та рота, убит на 29 окт. 1917 на Кала тепе/ с. Чернище, околия Дойранска.ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 452, л. 4; оп. 3, а.е. 12, л. 61 Живко Христов, прислужник в село Зързе Костадин Паунов, учител в период от 1941 до 1944 година.ДАРМ Ф.1095 Митре Вълканов, убит на 11 март 1903 година Петър Константинов, главен инспектор на сръбските училища, сърбомански активист, деец на Сръбската пропаганда в Македония убит от ВМОРО през 1901 година. Петър Митев Петров, учител и библиотекар в период от 1941 до 1944 година. Стефан Зарев, убит на 11 март 1903 година Стефан Шиндилов – Шиндил (? – 1907), прилепски полски войвода от ВМОРО Трайко Колев Трайков, кметски наместник в периода от 1941 до 1944 годинаЦДА – София, фонд 264К, опис 2, а.е. 6928
Бележки
Категория:Села в община Долнени