Клод Фредерѝк Бастиа̀ () е френски политически философ и публицист, един от теоретиците на либерализма.
Биография Роден е на 30 юни 1801 г. в Байон, Аквитания. През 1810 г. остава сирак и е отгледан от родителите на баща си. През 1818 г. напуска училище и се включва в международната търговска дейност, с която се занимава семейството му. Според съвременните изследователи, този период е важен за формирането на неговите политически възгледи. Томас ДиЛоренцо предполага, че опитът му в износната дейност го запознава от първа ръка с резултата от търговските ограничения.DiLorenzo, Thomas. „Frederic Bastiat (1801 – 1850): Between the French and Marginalist Revolutions.“ Mises.org. Шелдън Ричман отбелязва, че „той израства по време на Наполеоновите войни с тяхната значителна държавна намеса в стопанската дейност“.Richman, Sheldon. „Frédéric Bastiat: An Annotated Bibliography.“ The Library of Economics and Liberty. 2000.
През 1826 г. дядото на Бастиа умира, оставяйки му семейното имущество. Това дава възможност на Бастиа да посвети времето си на своите теоретични изследвания. Интересите му са разнообразни, като включват философия, история, политика, религия, пътуване, поезия, политическа икономия, биография.
Обществената дейност на Фредерик Бастиа започва едва през 1844 г., само 6 години преди смъртта му. През 1845 той публикува книгата „Икономически софизми“. Тя съдържа сатиричната „Петиция на производителите на свещи за забрана на Слънцето“, често цитирана и до днес от противниците на протекционизма. През 1846 г. основава Асоциацията за свободна търговия, която започва да издава свой вестник – „Льо Либър Ешанж“.
Фредерик Бастиа е противник на получилия популярност след Февруарската революция социализъм. Той на два пъти е избиран в парламента (1848 и 1849). През 1849 г. той издава есето „Законът“, в което излага своите възгледи за отношенията между обществото и държавата.
По време на своите обиколки из Франция, целящи да пропагандират либералните идеи, Фредерик Бастиа заболява от туберкулоза. Той умира на 24 декември 1850 г. в Рим, като обявява за свой духовен наследник приятеля си Гюстав дьо Молинари.
Библиография Guerre aux chaires d'économie politique, 1847. Propriété et spoliation, 1848. Baccalauréat et socialisme, 1848. Justice et fraternité, 1848. L'État, 1848.Държавата. Превод от френски Георги Ангелов, Елица Радонова, Калина Любомирова, Стефан Кралев. София: Изток-Запад, 2008. ISBN 978-954-321-416-7 Propriété et loi, 1848. Protectionnisme et communisme, 1849. Paix et liberté ou le budget républicain, 1849. Discours sur l'impôt des boissons, 1849. Discours sur la répression des coalitions industrielles, 1849. Incompatibilités parlementaires, 1849. Abondance, 1850. Balance du commerce, 1850. La Loi, 1850.Законът. София: Мак, 2005. ISBN 954-91541-4-9 Ce qu'on voit et ce qu'on ne voit pas, 1850. Spoliation et loi, 1850. Réflexions sur l'amendement de M. Mortimer-Ternaux, 1850. Harmonies économiques, 1850.
Източници
Външни препратки
Категория:Френски философи Категория:Философи от 19 век Категория:Френски икономисти Категория:Политически писатели Категория:Класически либерализъм Категория:Френски аболиционисти Категория:Френски масони Категория:Хора от Нова Аквитания Категория:Починали в Рим Категория:Починали от туберкулоза